– Думите ви са повече от двусмислени.
– Съжалявам. Има ли някакъв начин да ви убедя да посетите Хедестад? Ние, разбира се, ще покрием пътните ви разноски и ще ви заплатим приемлив хонорар.
– Обаждате се в малко неподходящ момент. Имам да свърша някои неща… А и предполагам, че сте прочели заглавията от последните дни.
– Аферата „Венерстрьом“? – изсмя се внезапно Дирх Фроде в другия край на линията. – Да, тя определено е забавна. Но ако трябва да бъдем честни, именно цялата олелия покрай процеса насочи Хенрик Вангер към вас.
– Така ли? И кога точно Хенрик Вангер би искал да го посетя? – поинтересува се Микаел.
– Колкото се може по-скоро. Утре е Бъдни вечер и предполагам, че няма да искате да работите. Какво ще кажете за 26 декември? Или в някой от дните между Коледа и Нова година?
– Значи работата не търпи отлагане. Съжалявам, но ако не ми дадете някакво приемливо обяснение за характера на това посещение…
– Моля ви, уверявам ви, че поканата е напълно сериозна. Хенрик Вангер иска да се консултира единствено с вас и с никого другиго. Би желал да ви възложи една задача срещу заплащане, ако проявите интерес. Аз съм само посредник. Той сам трябва да ви обясни за какво става въпрос.
– Това е един от най-абсурдните разговори, които съм водил напоследък. Нека да си помисля. Как мога да се свържа с вас?
МИКАЕЛ ОСТАНА СЕДНАЛ, след като затвори телефона, и се загледа в купчината боклук на бюрото. Изобщо не можеше да проумее защо Хенрик Вангер ще иска да се среща с него. Микаел всъщност не изгаряше от желание да пътува до Хедестад, но адвокат Фроде успя да събуди любопитството му.
Той включи компютъра си, отвори страницата www.google.com и написа в полето за търсене „компания „Вангер“. Получи стотици резултати – „Вангер“ може и да не бе един от водещите концерни, но въпреки това името му се срещаше почти всеки ден в пресата. Микаел запази дузина статии, които анализираха компанията, след което вписа последователно в карето за търсене имената на Дирх Фроде, Хенрик Вангер и Мартин Вангер.
Мартин Вангер присъстваше в интернет пространството в ролята си на настоящ изпълнителен директор на компанията „Вангер“. Адвокат Дирх Фроде бягаше от популярността, бе член на ръководството на голфклуба на Хедестад. Името му се свързваше още с дейността на „Ротари“. Хенрик Вангер се споменаваше изключително в текстове, които описваха историята на компанията „Вангер“, с едно изключение. Местният вестник „Хедестадс курирен“ бе решил преди две години да уважи бившия индустриален магнат по случай рождения му ден и един от репортерите бе направил кратък портрет. Микаел принтира няколко от текстовете, които му се струваха по-важни, и накрая получи папка от петдесет страници. След това доразчисти бюрото си, прибра всичко в кашоните и тръгна към къщи. Не бе сигурен кога и дали някога щеше да се върне.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР прекара Бъдни вечер в санаториума „Епелвикен“ в Упландс-Висбю. Носеше със себе си тоалетна вода на Диор и английски кейк от „Аленс“[33] за подарък. Пиеше кафе и наблюдаваше четирийсет и шест годишната жена, която непохватно се опитваше да развърже панделката на коледния подарък. Саландер я гледаше нежно, но продължаваше да я изпълва недоумение, че непознатата жена пред нея бе майка ѝ. Колкото и да се опитваше, не можеше да открие дори най-малка прилика нито в характера ѝ, нито във външния ѝ вид.
Накрая майка ѝ се предаде и погледна безпомощно пакета. Бе имала и по-добри дни от днешния. Лисбет Саландер побутна към нея ножицата, която през цялото време бе лежала на видно място на масата, а жената изведнъж грейна, сякаш се бе събудила от сън.
– Сигурно мислиш, че съм глупава.
– Не, мамо. Не си глупава. Просто животът е несправедлив.
– Виждала ли си сестра си?
– Не, от доста време не съм.
– Тя никога не ме посещава.
– Знам, мамо. И при мен не идва.
– Работиш ли?
– Да. Справям се добре.
– Къде живееш? Не знам дори къде живееш.
– В стария ти апартамент на улица „Лундгатан“. Нанесох се там преди няколко години. Прехвърлиха го на мое име.
– Може би през лятото ще мога да ти дойда на гости.
– Да, през лятото.
Майка ѝ най-накрая успя да отвори коледния подарък и подуши щастливо парфюма.
– Благодаря, Камила – рече тя.
– Лисбет. Аз съм Лисбет. Камила е сестра ми.
Майка ѝ се притесни. Лисбет Саландер ѝ предложи да отидат до стаята с телевизора.
На Бъдни вечер МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ прекара часа на Доналд Дък по телевизията с дъщеря си Пернила в Сулентуна – в дома на бившата си съпруга Моника и новия ѝ мъж. Носеше коледен подарък на Пернила. С Моника обсъдиха въпроса и решиха да ѝ подарят „Айпод“, вид мп-3 – плейър, не по-голям от кибритена кутийка, който можеше да побере цялата колекция дискове на Пернила, която никак не беше малка. Беше доста скъп подарък.