Баща и дъщеря прекараха един час заедно в стаята ѝ на втория етаж. Микаел се бе развел с майката на Пернила, когато тя беше само на пет, а на седем години детето вече имаше доведен баща. Не че Микаел отбягваше да контактува с нея – Пернила му ходеше на гости един-два пъти месечно, а освен това оставаше за по една седмица в хижата в Сандхамн. Не че и Моника се опитваше да пречи на срещите им или пък Пернила се чувстваше зле в компанията на баща си – даже напротив, винаги се разбираха прекрасно, когато бяха заедно. Но Микаел бе оставил дъщеря си да прецени колко често иска да го вижда, особено след като Моника се омъжи повторно. Дори бяха прекъснали връзките за доста дълго, след като тя навърши тринайсет, а срещите им отново бяха зачестили през последните две години.
Дъщеря му бе следила процеса без грам съмнение в правотата на думите на Микаел – той бе невинен, но нямаше как да го докаже.
Разказа му за едно момче от съседния клас в гимназията, с което евентуално би могла да тръгне, и го изненада, като сподели, че е станала член на местна църква и се определя като вярваща. Микаел се въздържа от коментари.
Предложиха му да остане за вечеря, но той отказа; вече бе обещал на сестра си да прекара Бъдни вечер със семейството ѝ в къщата им в квартала на юпитата край Стекет.
Същата сутрин бе получил покана и от Ерика да празнува Коледа с нея и мъжа ѝ в Салтшьобаден. Той обаче бе отказал с абсолютната убеденост, че въпреки благосклонното си отношение към драматичния им любовен триъгълник Грегер Бекман не би могъл се примири с всичко, а Микаел нямаше ни най-малко желание да проверява докъде се простира границата на търпението му. Ерика бе възразила с думите, че именно съпругът ѝ бил предложил да го поканят, и го подразни, че не му стиска да участва в истинска тройка. Микаел се бе разсмял – Ерика знаеше, че той бе стопроцентово хетеросексуален, и предложението ѝ всъщност бе шега. Въпреки това решението на Микаел да не прекара Бъдни вечер на интимно тържество със съпруга на любовницата си бе непоклатимо.
И така той почука на вратата на сестра си Аника Блумквист, по мъж Джианини, точно когато двете ѝ деца, съпругът ѝ с италианско потекло и цял взвод роднини от негова страна се канеха да нарежат коледната шунка. Цял следобед Микаел трябваше да отговаря на въпроси за процеса и да изслушва най-различни добронамерени, но напълно безсмислени съвети.
Единственият човек, който не коментираше присъдата, бе сестрата на Микаел. Но пък, от друга страна, тя беше единственият адвокат в стаята. Аника бе завършила Юридическия факултет, след което в продължение на няколко години бе работила като практикант в съда, а впоследствие и като помощник-прокурор, преди да отворят с няколко приятели собствено адвокатско бюро на „Кунгсхолмен“. Беше специализирала семейно право и Микаел така и не усети кога по-малката му сестра бе започнала да се появява в различни вестници и да взема участие в телевизионни дебати в ролята на всеизвестна феминистка и защитник на правата на жените. Тя често представляваше жени, преследвани или заплашвани от законните си съпрузи или гаджетата си.
Докато Микаел ѝ помагаше да сервира кафето, тя сложи ръка върху неговата и го попита как се чувства. Той ѝ обясни, че се чувства ужасно.
– Тогава следващия път се довери на истински адвокат – рече му тя.
– В този случай нямаше никакво значение кой ми е адвокат.
– Какво стана в действителност?
– Хайде да го оставим за друг път, сестричке.
Тя го прегърна и го целуна по бузата, след което взе коледния сладкиш и кафените чаши и излезе от стаята.
Към седем часа Микаел се извини и попита дали може да използва телефона в кухнята. Обади се на Дирх Фроде, около него се чуваха сума ти гласове.
– Весела Коледа – поздрави го Фроде. – Взехте ли решение?
– В момента нямам друго занимание, а и вие успяхте да събудите любопитството ми. Ще дойда на 26 декември, ако е удобно.
– Чудесно, чудесно. Само да знаехте колко ме зарадва решението ви. Извинете ме, децата и внуците ми са на гости и едва ви чувам. Може ли да ви се обадя утре, за да се уговорим за час?
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЪЖАЛИ за решението си още преди края на вечерта, но му се стори твърде сложно да се обажда и да отменя уговорката, така че на 26 декември се качи на влака и потегли на север. Микаел имаше книжка, но така и не си купи кола.