Той махна с ръка.
– Голяма част от рода се бе събрала тук, в къщата, за ужасната ежегодна вечеря, на която акционерите в концерна „Вангер“ обсъждаха семейния бизнес. Дядо ми беше поставил началото на тази традиция, която често бе отбелязвана с кошмарни тържества. Тя бе изкоренена през 1980 година, когато Мартин чисто и просто реши, че всички дискусии по повод на концерна ще бъдат провеждани на редовните заседания и срещи на ръководството. Това е най-доброто решение, което някога е вземал. Семейството не се е събирало на подобни срещи от двайсет години.
– Вие казахте, че Хариет е била убита…
– Почакай. Нека ти разкажа какво се случи. Значи, бе събота. На този ден се отбелязваше денят на детето и спортният клуб в Хедестад бе организирал празнично шествие. Хариет бе ходила до центъра заедно с няколко съученици, за да погледа. Върна се тук, на остров Хедебю, малко след два часа следобед. Вечерята бе планирана за пет и тя щеше да присъства на нея заедно с останалите деца в семейството.
Хенрик Вангер се изправи и отиде до прозореца. Направи знак на Микаел да се приближи и посочи с ръка:
– В два и петнайсет, само няколко минути след като Хариет се бе прибрала, долу, на моста, стана ужасна катастрофа. Мъж на име Густав Аронсон, брат на един фермер, чийто чифлик „Йостергорд“ се намира малко по-навътре на острова, навлязъл върху моста и се сблъскал челно с цистерната за гориво, която идваше насам, за да ни достави мазут. Причините за катастрофата така и не се изясниха. И в двата края на моста има добра видимост, но шофьорите карали с висока скорост и вместо да се отърват с лека злополука, се бяха озовали в същинска катастрофа. Шофьорът на цистерната се опитал да избегне сблъсъка и вероятно инстинктивно завъртял кормилото. Ударил се в парапета и се преобърнал. Цистерната застанала напречно на моста, а ремаркето ѝ увиснало във въздуха от противоположния му край… Един метален прът пробил като копие резервоара и леснозапалимият мазут започнал да се лее навън. По същото време Густав Аронсон бил заклещен в автомобила си и не спирал да крещи, измъчван от ужасни болки. Шофьорът на цистерната също бил ранен, но успял да се измъкне.
Старецът се замисли за миг и отново седна.
– Всъщност катастрофата няма нищо общо с Хариет. Въпреки това обаче тя изигра особена роля в последвалите събития. Настъпи пълен хаос, хората се втурнаха да помагат. Имаше голяма опасност от пожар и всички служби бяха вдигнати под тревога. Полицията, бърза помощ, спасителната служба, пожарната, медиите и куп любопитни зяпачи пристигнаха за нула време. Всички се събраха, разбира се, на брега. Ние от острова правехме всичко възможно да измъкнем Аронсон от смачканата кола, което се оказа дяволски трудно. Той бе здраво заклещен, а освен това и сериозно ранен.
Опитахме да го извадим с голи ръце, но не успяхме. Ламарините трябваше да се разрежат с ножици за метал или трион. Проблемът бе, че не можехме да предприемем нищо, което би могло да предизвика искра; стояхме насред море от мазут до преобърнатата цистерна. Ако тя експлодираше, с нас бе свършено. Освен това мина доста време, преди да получим помощ от брега; цистерната беше заприщила целия мост, а да се качиш на нея, бе като да стъпиш върху бомба.
Микаел все още имаше чувството, че старецът му разказва една добре премислена и режисирана история с цел да привлече интереса му. Но също така трябваше да признае, че Хенрик Вангер бе умел разказвач, който знаеше как да омае слушателите. За сметка на това обаче все още нямаше никаква идея как щеше да свърши всичко.
– Важното в случая е, че заради катастрофата мостът бе затворен през следващото денонощие. Спасителите успяха да изпомпат останалото гориво, да вдигнат цистерната и да отворят моста за преминаващи едва късно вечерта в неделя. През тези близо двайсет и четири часа остров Хедебю бе откъснат от света. Единственият начин да стигнеш до сушата бе, като се качиш на лодката на противопожарната охрана, която трябваше да превозва хората от кея за лодки на острова до рибарското пристанище под църквата на отсрещния бряг. В началото лодката бе използвана единствено от спасителите. Извозването на частни лица започна едва късно вечерта в събота. Разбираш ли значението на този факт?
Микаел кимна.
– Предполагам, че се е случило нещо с Хариет на острова, и списъкът на заподозрените се свежда до ограничения брой хора, които са се намирали тук по това време. Един вид „мистерия в заключената стая“, само че вместо стая тук имаме остров.