Обмисляше дали да не продаде жилището си, макар че сърцето му се късаше при тази мисъл. Бе започнал да си търси дом в края на осемдесетте години – прекрасното време, когато имаше постоянна работа и сравнително добър доход. Бе търчал по много огледи на апартаменти, но нищо не му хващаше окото, докато накрая не прекрачи прага на един тавански апартамент от шейсет и пет квадрата точно в началото на улица „Белмансгатан“. Предишният собственик беше започнал да го ремонтира, за да го превърне в годно за живеене място, но внезапно бе получил назначение в някаква интернет компания в чужбина и Микаел имаше късмет да го купи евтино.
Микаел изхвърли начертаните от специалиста по вътрешен дизайн скици и сам довърши започнатото. Вложи всичките си пари в ремонта на банята и кухнята, а останалото остави както си беше. Вместо да постави паркет на пода и да изгради вътрешните стени, така че жилището му да стане двустайно, както бе планирано, той шлифова таванските дъски, вароса грубите стени и скри най-ужасните участъци с акварели на Емануел Бернстоун. Крайният резултат беше жилище с отворен интериор. Спалнята бе отделена от пространството, предназначено за трапезария и дневна, с библиотека, а кухнята – с бар-плот. Апартаментът имаше два покривни прозореца и един във фронтон с изглед над покривите към Ридарфьерден[6] и Гамла стан[7]. Можеше дори да види ивица вода от Слусен[8] и кметството. Днес не би могъл да си позволи подобен апартамент и затова не му се искаше да го продава.
Но рискът да загуби апартамента бе нищо в сравнение с удара върху кариерата му. Щеше да му отнеме доста време да преодолее, да отстрани щетите. Ако изобщо можеше да ги оправи.
Ставаше въпрос за доверие. В обозримо бъдеще малцина редактори не биха се поколебали да публикуват негова статия. Той все още имаше доста приятели в бранша, които щяха да приемат, че тази случка бе резултат от лош късмет и злощастно стечение на обстоятелствата, но отсега нататък нямаше право да греши.
Най-много го болеше обаче заради унижението.
Бе държал всички козове и въпреки това загуби срещу един полугангстер в костюм на Армани. Финансов измамник. Юпи с прочут адвокат, което се бе хилило нагло по време на целия процес.
Защо всичко се обърка така?
Аферата „Венерстрьом“ бе започнала толкова обещаващо навръх Мидсъмър[9] преди година и половина в каютата на една жълта яхта „Мелар – 30“. Всичко стана съвсем случайно. Бивш негов колега, понастоящем чиновник в областния съвет, в желанието си да впечатли новата си приятелка съвсем прибързано бе наел една платноходка „Скампи“ за спонтанно романтично пътешествие по Шергорден[10]. Приятелката му, пристигнала наскоро в столицата от Халстахамар, за да учи, се съгласи при условие и сестра ѝ да ги придружи заедно с гаджето си. Никой от тримата от Халстахамар преди не се бе качвал в платноходка. Проблемът бе, че чиновникът имаше повече ентусиазъм отколкото опит. Три дни преди да потеглят той се обади отчаян на Микаел и го убеди да отиде с тях в ролята на пети член на екипажа и навигатор.
В началото предложението не впечатли Микаел, но след това той се изкуши от възможността да си почине няколко дни на архипелага с добра храна и в приятна компания, както се казваше. Само че тези му въжделения не се сбъднаха, а пътуването се оказа по-катастрофално, отколкото си бе представял. Плаваха по красивия, но скучен маршрут нагоре от остров Буланд по канала Фурусундследен и макар че се движеха с не повече от пет метра в секунда, новата приятелка на чиновника веднага я хвана морска болест. Сестра ѝ се скара с гаджето си и никой от тях не прояви ни най-малък интерес към ветроходството. Скоро стана ясно, че от Микаел се очакваше да управлява платноходката, докато останалите му даваха добронамерени, но по принцип безполезни съвети. Той бе готов да слезе на остров Фурусунд и да вземе автобуса за вкъщи, след като пренощуваха в един от заливите на остров Енгсьо. Единствено отчаяните молби на чиновника го накараха да остане на борда.