– Съмнявам се. А и не бих представил тази версия официално.
– Но каква тогава е връзката ѝ с него?
– Това е крайно заплетена история. Точно както Микаел Блумквист твърдеше от самото начало, става дума за онзи образ, Зала… Залаченко.
При името „Микаел Блумквист“ прокурор Екстрьом видимо потръпна.
– Зала е беглец и вероятно безскрупулен руски наемен убиец от времето на Студената война – продължи Бублански. – Дошъл е тук през седемдесетте години. Баща е на Лисбет Саландер. Бил е свързан с фракция в Сепо, която го е прикривала, когато е вършел престъпления. Полицай от Сепо се е погрижил също Лисбет Саландер да бъде затворена в детска психиатрична клиника, когато е била на 13 години и заплашила да разкрие тайната на Залаченко.
– Сам разбираш, че това е донякъде трудно смилаемо. Едва ли можем да излезем с такава история. Ако правилно разбирам, всичко това за Залаченко е квалифицирана информация.
– Но пък е истина. Имам документация.
– Може ли да я погледна?
Бублански подаде папката с полицейското разследване от 1991 г. Екстрьом замислено погледна печата, сочещ, че това е документ с квалифицирана информация, и входящия номер, който веднага разпозна – беше на Сепо. Бързо прелисти около сто страници от дебелата пачка документи и прочете наслуки някои от тях. Накрая остави доклада настрана.
– По-добре за известно време да потулим всичко това, за да не ни се изплъзне изцяло ситуацията. Значи Лисбет Саландер е била затворена в лудница, защото се е опитала да убие баща си… онзи Залаченко. А сега забила брадва в главата на татко си. При всички случаи това следва да се окачестви като опит за убийство. И Саландер да бъде арестувана за това, че е застреляла Маге Лундин в Сталархолмен.
– Може да арестуваш когото си искаш, но ако бях на твое място, щях да я карам по-внимателно.
– Ще стане невероятен скандал, ако цялата тази история със Сепо излезе на бял свят.
Бублански сви рамене. Служебната му характеристика го задължаваше да разкрива престъпления, а не да прикрива скандали.
– Този проклетник от Сепо, Гунар Бьорк. Какво знаем за неговата роля?
– Един от главните актьори. В болнични е заради дископатия и в момента живее в Смодаларьо.
– Добре… засега ще замълчим за Сепо. Става дума за убийство на полицай и за нищо друго. Задачата ни не е да създаваме суматоха.
– Ще е трудно да се премълчи.
– Как така?
– Изпратих Курт Свенсон да доведе Бьорк за разпит – Бублански погледна ръчния си часовник. – Май вече е време.
– За какво?
– Всъщност планирах сам да отида в Смодаларьо, за собствено удоволствие, но ми попречи убийството на полицая.
– Не съм разрешавал да се задържа Бьорк.
– Така е. Но това не е задържане. Просто го викам на разпит.
– Не ми харесва това.
Бублански се приведе напред.
– Ричард… ето какво. Лисбет Саландер е била жертва на серия от закононарушения, започнали още когато е била дете. Не смятам това да продължава повече. Може да решиш да ме отстраниш като водещ на следствието, но в такъв случай ще бъда принуден да напиша остър доклад по случая.
Ричард Екстрьом изглеждаше така, сякаш бе погълнал нещо кисело.
ГУНАР БЬОРК, излезлият в болнични заместник-началник на Отдела за чуждестранни граждани към Сепо, отвори вратата на лятната си къща в Смодаларьо и се вгледа в едрия, рус и късо подстриган мъж в черно кожено яке.
– Търся Гунар Бьорк.
– Аз съм.
– Курт Свенсон, от областната криминална полиция.
Мъжът се легитимира.
– Да?
– Поканен си да ме последваш в Кунгсхолмен, за да окажеш съдействие на полицията в следствието за Лисбет Саландер.
– Ъъъ… трябва да има някаква грешка.
– Няма грешка – каза Курт Свенсон.
– Не ме разбираш. И аз съм полицай. Мисля, че трябва да проверите тази работа с твоя началник.
– Моят началник иска да разговаря с теб.
– Трябва да позвъня и…
– Можеш да позвъниш от Кунгсхолмен.
Гунар Бьорк внезапно усети, че няма накъде.
Случи се. Ще ме приберат. Проклетият Блумквист. Проклетата Саландер.
– Арестуван ли съм? – попита той.
– Не, засега. Но можем да го уредим, ако искаш.
– Не… не, разбира се, че ще дойда. Разбира се, че искам да помогна на колегите.
– Много добре – каза Курт Свенсон и го последва вътре.
Държа го под око, докато си вземаше връхни дрехи и изключваше кафеварката.
В ЕДИНАЙСЕТ СУТРИНТА Микаел Блумквист установи, че наетата от него кола все още стои паркирана зад една лада на входа на Госеберя, но бе толкова изтощен, че нямаше сили да отиде да я вземе, още по-малко да кара в натовареното движение на по-голямо разстояние. Помоли криминалния инспектор Маркус Ерландер за съвет и Ерландер щедро се разпореди криминален техник от Гьотеборг да докара колата.