– Гледай на това като на компенсация за случилото се нощес.
Микаел кимна и взе такси до хотел „Сити“ на Лоренсбергсгатан, до Авеню. Нае единична стая за една нощ за 800 крони, веднага се качи в стаята и се съблече. Седна гол на покривката на леглото, извади джобния компютър на Лисбет Саландер от якето си и го претегли на дланта си. Все още бе изненадан, че не му го бяха отнели, когато комисар Тумас Паулсон го обискира. Явно Паулсон бе решил, че това е компютърът на Микаел, а и на практика така и не го бяха завели в ареста, където да го обискират отново. Помисли малко, после го постави в онази преграда на компютърната си чанта, където пазеше диска на Лисбет с надпис Бюрман, също пропуснат от Паулсон. Съзнаваше, че чисто технически укрива доказателствен материал, но това бяха предмети, които Лисбет най-вероятно не би искала да попаднат в погрешни ръце.
Включи мобилния си телефон, видя, че батерията е на границата, и го сложи да се зарежда. Обади се на сестра си, адвокат Аника Джанини.
– Здрасти, сестричке.
– Какво общо имаш със снощното полицейско убийство? – веднага го запита тя.
Той накратко обясни какво се бе случило.
– Окей. Значи Саландер е в интензивното.
– Точно така. Няма да знаем колко сериозно е състоянието ѝ, преди да се събуди, но ще има нужда от адвокат.
Аника Джанини за миг се поколеба.
– Мислиш ли, че ще ме иска?
– Вероятно няма да иска никакъв адвокат. Не е от онези, които молят някого за помощ.
– Изглежда, ще има нужда от адвокат по криминални дела. Нека погледна документацията, с която разполагаш.
– Обади се на Ерика Бергер и я помоли за копие.
Щом завърши разговора си с Аника, Микаел звънна на Ерика Бергер. Тя не отговори на мобилния, затова той набра номера ѝ в редакцията на „Милениум“. Отговори Хенри Кортез.
– Ерика е някъде навън – каза Хенри.
Микаел накъсо обясни какво се е случило и помоли Хенри Кортез да предаде информацията на главния редактор на „Милениум“.
– Окей. Какво правим? – попита Хенри.
– За днес нищо – каза Микаел – Трябва да спя. Ще дойда в Стокхолм утре, ако не се случи нещо непредвидено. „Милениум“ ще представи своята версия в следващия брой, а дотогава има почти месец.
Приключи разговора, пъхна се в леглото и след трийсет секунди вече спеше.
ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИКЪТ НА ОБЛАСТНАТА ПОЛИЦИЯ Моника Спонгберг почука с писалката по ръба на чашата си със сода и помоли за тишина. Десет души седяха събрани около заседателната маса в кабинета ѝ в полицията. Три жени и седем мъже. Групата се състоеше от началника и заместник-началника на отдел „Убийства“, трима криминални инспектори, включително Маркус Ерландер, както и пресаташето на Гьотеборгската полиция. На срещата бе извикана и следователката Агнета Йервас от прокуратурата, както и криминалните инспектори Соня Мудиг и Йеркер Холмберг от Стокхолмската полиция. Последните бяха включени, за да се демонстрира добра воля за сътрудничество с колегите от столицата и вероятно да им се покаже как се извършва едно истинско полицейско разследване.
Спонгберг, която често бе единствена жена в мъжко обкръжение, имаше репутацията на полицай, който не губи време във формалности и любезни фрази. Тя обясни, че началникът на областната полиция е на конференция на Европол в Мадрид, че е прекъснал командировката си, когато му съобщили за убийството на полицай, но че не е очакван да се върне преди късно вечерта. После тя се обърна към началника на отдел „Убийства“ Андеш Перцон и го помоли да обобщи положението.
– Изминаха около десет часа от убийството на колегата Гунар Андешон на пътя за Нусебру. Знаем името на убиеца, Роналд Ниедерман, но все още нямаме снимка на въпросното лице.
– Имаме негова снимка отпреди двайсет години, направена в Стокхолм. Получихме я от Паоло Роберто, но е почти неизползваема – каза Йеркер Холмгрен.
– Окей. Както е известно, полицейската кола, която е задигнал, е намерена в Алингсос тази сутрин. Паркирана е в пресечка на около 350 метра от гарата. Не сме получили никакви доклади за кражби на коли в областта.
– Преследването?
– Наблюдаваме влак, който се движи в посока към Стокхолм и Малмьо. Обявихме национално издирване и информирахме полицията в Норвегия и Дания. В момента имаме около трийсет полицаи, които работят пряко в разследването и, разбира се, целият полицейски корпус е в бойна готовност.
– Някакви следи?
– Не. Все още не. Но човек с такъв забележителен вид би било невъзможно да не бъде хванат.