– Ниедерман?
– Звучи разумно. Но все още нямаме доказателства.
– Как ще продължим нататък? – запита Спонгберг.
– Трябва да се посъветвам с Бублански, но ми се струва естествено следващата крачка да е провеждане на разпит на Залаченко. За нас е важно да чуем какво знае за убийствата в Стокхолм, а за вас – да заловите Ниедерман.
Един от криминалните инспектори от Гьотеборг вдигна пръст.
– Може ли да запитам… какво сме открили в онова стопанство в Госеберя?
– Много малко. Намерихме две оръжия. Един „Зиг Зауер“, разглобен и оставен да бъде смазан на масата в кухнята. Един полски „Р-83 Ванад“ на пода до кухненския диван. Един „Колт 1911 Говърнмънт“ – пистолетът, който Блумквист опитал да предаде на Паулсон. И накрая „Браунинг“, калибър 22, който е по-скоро играчка в тази колекция. Подозираме, че това е оръжието, с което е била застреляна Саландер, след като още живее с куршум в мозъка.
– Нещо друго?
– Чанта с около 200 000 крони. Беше в стая на горния етаж, използвана от Ниедерман.
– Сигурни ли сте, че това е била неговата стая?
– Ами той носи дрехи размер ХХL. Залаченко е по-скоро със среден ръст.
– Има ли нещо, което да свързва Залаченко с престъпна дейност? – запита Йеркер Холмберг.
Ерландер поклати глава.
– Зависи как ще тълкуваме намереното оръжие. Иначе Залаченко има много авангардно видеонаблюдение с камери в стопанството. Досега не сме открили нищо, което да различава имението в Госеберя от всяко друго селско стопанство. Много спартански обзаведена къща.
Малко преди дванайсет един униформен полицай донесе някакъв документ на заместник-началника на областната полиция Моника Спонгберг. Тя вдигна пръст.
– Получихме сигнал за изчезнала жена в Алингсос. Двайсет и седем годишна зъболекарска сестра, на име Анита Каспершон. Напуснала жилището си в седем и половина сутринта, оставила детето си на детска градина, след което трябвало да пристигне на работното си място преди осем. Така и не пристигнала. Работи при частен зъболекар, с приемна на около сто и петдесет метра от мястото, където бе намерена откраднатата полицейска кола.
Ерландер и Соня Мудиг едновременно погледнаха ръчните си часовници.
– Тогава има четири часа преднина. Каква е колата?
– Тъмносиньо рено, модел 1991. Ето номера.
– Обявете колата за национално издирване веднага. В момента може да е навсякъде между Осло, Малмьо и Стокхолм.
След още малко приказки заседанието приключи с решение Соня Мудиг и Маркус Ерландер заедно да разпитат Залаченко.
ХЕНРИ КОРТЕЗ СМРЪЩИ вежди и проследи с поглед Ерика Бергер, когато тя се измъкна от стаята си и изчезна в кухненския бокс. Излезе две секунди по-късно с канче кафе и се върна в стаята си. Затвори вратата.
Хенри Кортез не би се заклел, че разбира какво се е случило. Бе се сближил с малкото хора, които работеха в „Милениум“. От четири години работеше тук на половин работен ден, като през това време преживя няколко невероятни бури, включително и през периода, когато Микаел Блумквист излежа три месеца в затвора за клевета и вестникът за малко да пропадне. Преживя и убийствата на сътрудника Даг Свенсон и приятелката му Мия Бергман.
През всички тези бури Ерика Бергер бе като скала, която никой не можеше да извади от равновесие. Не се изненада, че му звъни и го буди рано сутринта, за да възложи работа на него и на Лоти Карим. Аферата „Саландер“ бе претърпяла обрат, а Микаел Блумквист бе замесен в убийството на полицай в Гьотеборг. Дотук всичко бе ясно. Лоти Карим заседна в полицейския участък, където се мъчеше да получи някаква разумна информация. Хенри посвети сутринта на телефонни разговори в опит да сглоби данните за случилото се през нощта. Блумквист не отговаряше на телефона, но от други източници Хенри получи сравнително добра картина на разигралата се нощес драма.
Затова пък Ерика Бергер отсъстваше духом през цялата сутрин. Тя изключително рядко затваряше вратата на стаята си. Това се случваше само когато имаше посещение или работеше напрегнато над някакъв проблем. Тази сутрин нито имаше посещение, нито работеше. Когато Хенри на няколко пъти почука, за да докладва за получените новини, всеки път я заварваше седнала на стола до прозореца, потънала в мисли и явно безцелно загледана в човешкия поток долу на Йотгатан. Ерика разсеяно изслуша рапортите му.
Нещо не бе наред.
Звънецът на вратата прекъсна размишленията му. Отиде да отвори и видя Аника Джанини. Хенри Кортез бе срещал сестрата на Микаел Блумквист няколко пъти преди, но не я познаваше отблизо.