– Добър вечер, господин Залаченко – поздрави Соня Мудиг, след което представи себе си и колегата Ерландер.
– Казвам се Карл-Аксел Будин – с мъка изрече Залаченко.
Гласът му бе спокоен.
– Знаем точно кой си. Чела съм досието ти в Сепо.
Което не беше съвсем вярно, защото от Сепо още не бяха предоставили нито един документ за Залаченко.
– Това беше отдавна – каза Залаченко. – Сега съм Карл-Аксел Будин.
– Как си? – продължи Мудиг. – В състояние ли си да проведеш разговор?
– Искам да съобщя за престъпление. Жертва съм на опит за убийство от страна на дъщеря ми.
– Знаем. Това ще се разследва, когато му дойде времето – каза Ерландер. – Но точно сега има по-важни работи, за които да говорим.
– Кое може да е по-важно от опит за убийство?
– Искаме да те разпитаме за три убийства в Стокхолм, най-малко за три в Нюкварн, както и за едно отвличане.
– Не знам нищо за това. Кой е бил убит?
– Господин Будин, имаме основания да подозираме, че виновен за тези деяния е твоят партньор, трийсет и пет годишният Роланд Ниедерман – каза Ерландер. – Освен всичко друго нощес Ниедерман е убил полицай от Тролхетан.
Соня Мудиг бе леко изненадана от това, че Ерландер угажда на Залаченко, като използва името Будин. Залаченко изви глава, за да вижда Ерландер. Гласът му поомекна.
– Това е… много неприятно. Не знам с какво се занимава Ниедерман. Аз лично не съм убивал никакъв полицай. Мен се опитаха да убият.
– В момента Роланд Ниедерман е издирван. Имаш ли някаква представа къде би могъл да се скрие?
– Не знам в какви среди се движи. Аз… – Залаченко се поколеба няколко секунди и каза с доверителен глас: – Трябва да призная… между нас казано… че понякога се безпокоя за Ниедерман.
Ерландер леко се приведе напред.
– Какво искаш да кажеш?
– Ами той е доста буйна личност. Всъщност страх ме е от него.
– Чувствал си се заплашен от Ниедерман? – запита Ерландер.
– Точно така. Аз съм стар човек. Не мога да се отбранявам.
– Какви бяха отношенията ти с Ниедерман?
– Инвалид съм – Залаченко посочи крака си. – Дъщеря ми за втори път се опитва да ме убие. Преди години се доверих на Ниедерман и го помолих да ми помага. Мислех, че може да ме защити… но всъщност той превзе живота ми. Идва и си отива когато иска, нямам никакво влияние над него.
– Как точно ти помага? – намеси се Соня Мудиг. – Като прави онова, с което ти сам не можеш да се справиш?
Залаченко отправи продължителен поглед към Соня Мудиг с единственото си зрящо око.
– Разбрах, че преди десет години дъщеря ти е хвърлила запалителна бомба в колата ти – каза Соня Мудиг. – Можеш ли да обясниш какво я е подтикнало към това?
– Ще трябва да питаш нея. Дъщеря ми е луда.
Гласът му отново стана враждебен.
– Искаш да кажеш, че нямаш представа по каква причина те е нападнала Лисбет Саландер през 1991 година.
– Дъщеря ми е луда. Документирано е.
Соня Мудиг поклати глава. Бе забелязала, че Залаченко отговаря значително по-агресивно и враждебно, когато тя му задава въпроси. Разбра, че и Ерландер е схванал това. Окей… Добро ченге, лошо ченге. Соня Мудиг повиши глас.
– Не смяташ ли, че постъпката ѝ има нещо общо с побоите, които си нанасял на майка ѝ и от които тя е получила хронични мозъчни увреждания?
Залаченко наблюдаваше Соня Мудиг със спокойно изражение.
– Това са глупости. Майка ѝ беше курва. Вероятно някой от нейните клиенти я е пребил. Аз просто минавах оттам.
Соня Мудиг повдигна вежди.
– Така че си напълно невинен?
– Разбира се.
– Залаченко… да видим дали правилно съм те разбрала. Значи отричаш, че си пребивал от бой тогавашната си приятелка Агнета София Саландер, майка на Лисбет Саландер, въпреки че това е предмет на разследване, засекретено от тогавашния ти ръководител в Сепо Гунар Бьорк.
– Никога не съм бил осъждан. Дори не съм бил обвиняван. Не мога да отговарям за това, което някакъв тъпанар от Сепо си въобразява и пише в своите доклади. Ако бях заподозрян, най-малкото щях да бъда разпитан.
Соня Мудиг седеше, безсилна да изтръгне нещо повече от Залаченко, който сякаш се усмихваше под превръзките си.
– Искам да повдигна обвинение срещу дъщеря си. Опита се да ме убие.
Соня Мудиг въздъхна.
– Започвам да разбирам защо Лисбет Саландер е изпитала такава потребност да ти разцепи главата с брадва.
Ерландер се изкашля.
– Извинете, господин Будин… може би да се върнем към онова, което знаете за делата на Роналд Ниедерман.