Не можеше точно да си спомни и какво бе станало с Ниедерман. Имаше беглото чувство, че с изненада го вижда да бяга, за да спаси живота си, но не знаеше от кого и защо.
Внезапно си спомни, че бе видяла проклетия Кале Блумквист. Не беше сигурна дали не е сънувала всичко това, но си спомни някаква кухня – вероятно кухнята в Госеберя – и как ѝ се бе сторило, че той идва срещу нея. Сигурно съм халюцинирала.
Събитията в Госеберя сега изглеждаха много далечни или по-скоро като някакъв нелеп сън. Съсредоточи се върху сегашното положение.
Беше ранена. Нямаше защо да ѝ го казват. Повдигна дясната си ръка и попипа главата си. Беше опасана в стегната превръзка. И внезапно си спомни. Ниедерман. Залаченко. Проклетият старец също имаше пистолет. „Браунинг“, калибър 22. Което в сравнение с всички останали оръжия можеше да се смята направо за безобидно. Ето защо бе жива.
Простреляха ме в главата. Можех да пъхна пръст във входящата рана и да докосна мозъка си.
Беше учудена, че е жива. Установи, че се чувства забележително безразлична към всичко и че всъщност изобщо не ѝ пука. Ако смъртта беше черната празнота, от която току-що се бе събудила, то няма от какво да се тревожи. Никога няма да забележи разликата.
БЕ ЗАДРЯМАЛА САМО за няколко минути, когато усети някакво движение и отвори тесните цепнатини на очите си. Видя сестра в бяла униформа да се надвесва над нея. Притвори очи и се престори, че спи.
– Струва ми се, че си будна – каза сестрата.
– Мм – каза Лисбет Саландер.
– Здравей, казвам се Мариан. Разбираш ли, като ти говоря?
Лисбет се опита да кимне, но осъзна, че заради шината главата ѝ не може да се помръдне.
– Не, не се опитвай да се движиш. Не се страхувай. Беше ранена и те оперираха.
– Вода.
Мариан ѝ даде да пие вода през сламка. Докато пиеше, забеляза още един човек, който изникна от лявата ѝ страна.
– Здравей, Лисбет, чуваш ли ме?
– Мм – отвърна Лисбет.
– Аз съм доктор Хелена Ендрин. Знаеш ли къде се намираш?
– Болница.
– Намираш се в Салгренската болница в Гьотеборг. Беше оперирана и сега си в интензивното отделение.
– Мм.
– Не се страхувай.
– Простреляха ме в главата.
Доктор Ендрин за секунда се поколеба.
– Така е. Помниш ли какво се случи?
– Шибаният старец имаше пистолет.
– Да, точно така.
– Калибър 22.
– Нима? Не знаех.
– Колко зле съм ранена?
– Прогнозата е добра. Беше наистина зле, но смятаме, че имаш добри шансове напълно да се възстановиш.
Лисбет прецени информацията. После загледа доктор Ендрин. Даде си сметка, че вижда доста смътно.
– Какво стана със Залаченко?
– С кого?
– Шибания старец. Жив ли е?
– Имаш предвид Карл-Аксел Будин.
– Не. Имам предвид Александър Залаченко. Това е истинското му име.
– Нищо не знам. Ако говориш за възрастния мъж, който пристигна с теб, той е доста зле, но е извън опасност.
Сърцето на Лисбет прескочи един удар. Тя се замисли над думите на лекарката, после попита:
– Той къде е?
– В съседната стая. Но не се безпокой за него. Трябва да се съсредоточиш върху себе си, за да оздравееш.
Лисбет затвори очи. За миг помисли дали би могла да се надигне от леглото, да намери годно за употреба оръжие и да завърши онова, което бе започнала. После отхвърли тези мисли. Та тя едва държеше клепачите си отворени. С други думи, опитът ѝ да убие Залаченко се бе провалил. Той пак ще се изплъзне.
– Сега ще те прегледам. После може да спиш – каза доктор Ендрин.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ СЪБУДИ внезапно и без причина. Не можа веднага да се сети къде се намира, после си спомни, че е наел стая в хотел „Сити“. В стаята беше тъмно. Запали лампата до леглото и погледна часовника. Два и половина сутринта. Беше спал петнайсет часа без прекъсване.
Стана, отиде до тоалетната и уринира. После за малко се позамисли. Знаеше, че няма пак да заспи, и се пъхна под душа. После сложи дънки и виненочервен колежански пуловер, който явно се нуждаеше от едно завъртане в пералнята. Беше адски гладен. Обади се на рецепцията и попита дали може да поръча кафе и сандвич в този ранен час. Уреди се.
Сложи си кецове и сако и слезе до рецепцията. Плати кафето и опакованата филия ръжен хляб със сирене и пастет от дроб, които занесе обратно в стаята си. Докато ядеше, задейства своя айбук и включи кабела в широколентов интернет. Влезе в електронното издание на „Афтонбладет“. Очаквано залавянето на Лисбет Саландер бе най-голямата им новина. В репортажите се забелязваше известна неувереност, но все пак бяха на вярна следа. 37-годишният Роналд Ниедерман бе издирван за убийството на полицай, както и във връзка с убийствата в Стокхолм. Полицията още не се беше изказала за положението на Лисбет Саландер, а за Залаченко изобщо не се споменаваше. Говореше се само за 66-годишен поземлен собственик, живеещ в Госеберя, и беше ясно, че медиите все още го смятат за жертва.