– Което означава, че…
Той остави въпросът да виси между тях. Соня Мудиг сви рамене.
– Кой ще поеме разследването за Саландер?
– Това не знам. Историята в Госеберя е преди всичко на Гьотеборг. Но аз бих предположила, че някой в Стокхолм ще получи задача да събере всички материали за повдигане на обвинение.
– Разбирам. Да се хванем ли на бас, че разследването ще бъде прехвърлено на Сепо?
Тя поклати глава.
Малко преди Алингсос Микаел се наведе към нея.
– Соня… мисля, че разбираш накъде духа вятърът. Ако историята на Залаченко бъде публикувана, ще стане скандал от голям мащаб. Деятели на Сепо са си сътрудничили с психично болен, за да затворят Саландер в лудница. Единственото, което могат да направят, е до дупка да твърдят, че Лисбет Саландер наистина е луда и че насилственото ѝ хоспитализиране през 1991-ва е било оправдано.
Соня Мудиг кимна.
– Ще направя всичко възможно, за да подложа крак на подобни планове. Имам предвид, че Лисбет Саландер е с ума си не по-малко от теб и мен. Странна е наистина, но разумът ѝ не може да бъде поставен под никакво съмнение.
Соня Мудиг отново кимна. Микаел направи пауза и остави казаното от него да попие.
– Ще имам нужда от някой отвътре, на когото мога да разчитам – каза той.
Тя срещна погледа му.
– Не съм компетентна да решавам дали Лисбет Саландер е психично болна.
– Не, но си компетентна да прецениш дали правата ѝ са нарушени.
– Какво предлагаш?
– Нямам предвид да слухтиш около колегите, но искам да ми даваш информация, ако забележиш, че отново се опитват да нарушат правата на Лисбет.
Соня Мудиг седеше мълчаливо.
– Не искам да издаваш технически подробности по следствието или нещо такова. Използвай собствената си преценка. Но ми е нужно да знам какво става с обвинението срещу Лисбет Саландер.
– Като причина да бъда уволнена звучи чудесно.
– Ти си просто източник. Никога няма да те назова или да те изложа.
Той извади бележник и написа един имейл адрес.
– Това е анонимен имейл адрес. Ако искаш нещо да ми разкажеш, ползвай него. Не трябва да пишеш от твоя официален адрес. Открий си временен в хотмейл.
Тя взе адреса и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Но не обеща нищо.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР МАРКУС ЕРЛАНДЕР се събуди в седем часа от звъна на телефона. Беше събота сутринта. Чуваше гласове от телевизора и усети аромата на кафе от кухнята, където съпругата му бе започнала утринното шетане. Беше се завърнал в жилището си в Мьолндал в един през нощта и спа близо пет часа. Преди това прекара на крак точно двайсет и два часа. В никакъв случай не можеше да се каже, че си е отспал, когато се протегна към телефона.
– Мортенсон, отдел „Проследяване“, от нощната смяна. Успя ли да се събудиш?
– Не – отвърна Ерландер. – Едва успях да заспя. Какво се е случило?
– Новини. Намерена е Анита Каспершон.
– Къде?
– Малко след Сеглура, на юг от Бурос.
Ерландер визуализира карта в главата си.
– На юг – каза. – Движи се по малки пътища. Трябва да е минал по магистрала 180 през Бурос и да е завил на юг. Сигнализирахте ли в Малмьо?
– И в Хелзингборг, Ландкруна и Трелеборг. И в Карлскруна. Мисля си за ферибота на изток.
Ерландер се изправи и потърка врата си.
– Сега има почти цяло денонощие преднина. Може вече да е извън страната. Как бе намерена Каспершон?
– Удряла по вратата на една вила на влизане в Сеглура.
– Какво?
– Удряла по…
– Чух. Искаш да кажеш, че е жива?
– Извинявай. Уморен съм и ми е трудно да се концентрирам. Анита Каспершон влязла в Сиглура в 3,10 сутринта, захванала да рита по вратата на една вила и здравата уплашила семейство с деца, които спели. Била боса, силно измръзнала и с вързани на гърба ръце. В момента се намира в болницата в Бурос, където я свързали с мъжа ѝ.
– Мамка му! Всички смятахме, че вече не е между живите.
– Понякога има изненади.
– Положителни изненади.
– Сега е време за лошите новини. Заместник областният началник Спонгберг е тук от пет сутринта. Заповядва ти бързичко да се събудиш, да заминеш за Бурос и да разпиташ Каспершон.
ПОНЕЖЕ БЕШЕ СЪБОТА СУТРИНТА, Микаел предположи, че редакцията на „Милениум“ ще е пуста. Позвъни на Кристер Малм, когато експресът минаваше по моста Орштабру, и попита какво е предизвикало неговия есемес.
– Закусвал ли си? – попита Кристер Малм.
– Във влака.
– Окей. Ела у дома, ще ти приготвя нещо по-солидно.
– За какво става дума?