– Че напускаш тази лудница, разбирам, но че искаш да станеш шеф на най-скучния мъжки вестник, ще ми трябва известно време да го преглътна.
– Там работят и доста жени.
– Ами! Я им виж първата страница. Отвсякъде си е гола вода. Трябва да си съвършена мазохистка. Ще вървим ли да пием кафе?
Ерика се надигна.
– Трябва да знам какво се е случило онази нощ в Гьотеборг.
– Ще напиша материала – каза Микаел. – Но ще избухне истинска война, когато го публикуваме.
– Не ние. Вие.
– Знам. Ще го публикуваме във връзка с процеса. Предполагам, че няма да вземеш сюжета със себе си в СМП. Истината е, че искам да напишеш нещо за историята на Залаченко, преди да напуснеш „Милениум“. Последната ти уводна. Ще я напишеш, когато имаш желание. Вероятно няма да се публикува преди процеса, когато и да е той.
– Май не е добра идея. За какво ще бъде?
– За морала – каза Микаел Блумквист. – За това как един от нашите сътрудници бе убит, защото държавата не си е свършила работата преди петнайсет години.
Нямаше нужда да обяснява повече. Ерика Бергер знаеше точно каква уводна иска той. Помисли малко. Беше капитан на гемията, когато Даг Свенсон бе убит. Внезапно се почувства в много по-добро настроение и каза:
– Окей. Последната уводна.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Събота, 9 април – неделя, 10 април
ПРОКУРОР МАРТИНА ФРАНСОН от Сьодертеле привърши в един следобед в събота. Разкопаването на горското гробище в Нюкварн се оказа ужасяваща работа и криминалният отдел посвети невероятно количество извънреден труд от сряда насам, от деня, в който Паоло Роберто проведе боксовия си мач с Роналд Ниедерман в сградата на склада. Ставаше дума за убийство на поне трима души, заровени на терена, тежък обир, тежък побой на приятелката на Лисбет Саландер Мириам Ву и накрая смъртоносен палеж. Свързваха Нюкварн с инцидента в Сталархолмен, който всъщност беше в полицейския район на Стренгнес, област Сьодерманланд, където Карл-Магнус Лундин от МК „Свавелшьо“ бе ключова фигура. Сега Лундин лежеше в болницата в Сьодертеле с гипсиран крак и стоманена шина на челюстта. При всички случаи престъпленията се падаха на областната полиция, което означаваше, че Стокхолм ще има последната дума.
В петък бе свикано съвещание, на което се реши, че Лундин със сигурност е свързан с Нюкварн. Изясни се също, че складът е собственост на предприятието „Медимпорт“, на свой ред притежание на някоя си Анели Карлсон, на 52 години, живуща в Пуерто Банус, Испания. Братовчедка на Маге Лундин, с чисто досие и в случая явно функционирала по-скоро като „вратар“.
Мартина Франсон отвори папката от предварителното следствие. Беше все още в начален стадий и щеше да бъде допълнена с поне стотина страници, преди да дойде време за процес. Но още сега Мартина Франсон можеше да вземе решение по няколко въпроса. Тя погледна колегите от полицията.
– Имаме достатъчно основания да повдигнем обвинение срещу Лундин за участие в отвличането на Мириам Ву. Паоло Роберто го идентифицира като мъжа, който е карал камиона. Ще го арестувам и за вероятно участие в палежа. Ще изчакаме с обвинението за участие в убийствата на тримата, които изровихме от земята, поне докато не бъде установена самоличността на всички.
Полицаите кимнаха. Очакваха тъкмо това съобщение.
– Какво ще правим със Сони Ниеминен?
Мартина Франсон потърси сведения за Ниеминен в документацията на бюрото.
– Господин с впечатляващо досие. Грабеж, незаконно притежание на оръжие, побой, тежък побой, убийство и наркотици. Хванат е заедно с Лундин при Сталархолмен. Напълно съм убедена, че е замесен, би било неправдоподобно да не е. Но проблемът е, че няма в какво да го обвиним.
– Той твърди, че никога не е стъпвал в склада в Нюкварн и че с Лундин са били на разходка с моторите си – каза криминалният инспектор, командирован в Сталархолмен за сметка на Сьодертеле. – Твърди, че няма представа какво е правел Лундин в Сталархолмен.
Мартина Франсон се запита дали може да се бърка в делата на прокурор Ричард Екстрьом в Стокхолм.
– Ниеменен отказва да каже какво се е случило, но категорично отрича да е участвал в престъпление – продължи криминалният инспектор.
– По-скоро изглежда, че той и Лундин са жертви на престъпление в Сталархолмен – каза Мартина Франсон и нервно затропа с пръсти.
– Лисбет Саландер – прибави тя с явно колебание в гласа. – Значи говорим за момиче, което има вид на току-що влязло в пубертета, високо сто и петдесет сантиметра и едва ли притежаващо достатъчно телесна сила, за да се пребори с Ниеминен и Лундин.