– Окей.
– Преди да спра, искам вече да си решила как си представяш, че ще бъде управлявано това състояние. Трябва да има цел и насоки, или организация, на която да се предоставят.
– Мм.
– Не е възможно за един човек да се занимава с бизнес по този начин. Разделил съм сумата в дългосрочни твърди инвестиции – имоти, ценни книжа и други. Имаш пълно описание в компютъра си.
– Прочетох го.
– Другата половина разиграх в спекула, но трябва да държа толкова много пари, че просто не успявам. Затова основах инвестиционна фирма в Джърси. В момента имаш шестима служители в Лондон. Двама сръчни млади брокери и офис персонал.
– Yellow Ballroom Ltd. Тъкмо се чудех какво ли е това.
– Нашето предприятие. Тук, в Гибралтар, назначих секретарка и един млад многообещаващ юрист… впрочем ще се появят след около половин час.
– Така ли? Моли Флинт, на 41, и Брайън Делани, на 26.
– Искаш ли да се срещнеш с тях?
– Не. Брайън любовник ли ти е?
– Какво? Не.
Той изглеждаше шокиран.
– Никога не смесвам…
– Добре.
– Между другото… не се интересувам от млади момчета… искам да кажа – неопитни.
– Не, повече те привличат момчета с по-грубичко отношение от някой сополанко. Това продължава да не ме засяга, но, Джереми…
– Да?
– Бъди внимателен.
ВСЪЩНОСТ НЕ БЕ ПЛАНИРАЛА да остава в Гибралтар повече от две седмици, за да настрои наново компаса си. Внезапно забеляза, че няма представа с какво да се захване или къде да замине. Затова остана дванайсет седмици. Проверяваше електронната си поща веднъж на ден и послушно отговаряше на имейлите от Аника Джанини в редките случаи, когато адвокатката се обаждаше. Не ѝ съобщи къде се намира. Не отговаряше на никое друго електронно писмо.
Продължи да посещава „Бара на Хари“, но сега влизаше само за една бира по вечерно време. По-голямата част от деня прекарваше в хотел „Дъ Рок“ на терасата или в леглото. Направи още един случаен секс с 30-годишен офицер от британския флот, но беше за една нощ и в общи линии безинтересно преживяване.
Разбра, че ѝ е досадно до смърт.
В началото на октомври вечеря с Джереми Макмилън. Бяха се срещали само няколко пъти по време на престоя ѝ. Свечеряваше се и пиеха бяло плодово вино, обсъждайки как да използват милиардите на Лисбет. Внезапно той я изненада, като я запита какво я мъчи.
Тя го загледа и се замисли. След това не по-малко изненадващо за себе си разказа за отношенията си с Мириам Ву, как приятелката ѝ е била малтретирана и почти убита от Роналд Ниедерман. И че грешката е била нейна. Освен поздрав, предаден чрез Аника Джанини, не бе чула и дума от Мириам Ву. А сега тя се бе преместила във Франция.
Джереми Макмилън дълго мълча.
– Влюбена ли си в нея? – запита внезапно.
Лисбет Саландер се замисли над отговора. Накрая поклати отрицателно глава.
– Не. Не съм от този тип, дето се влюбват. Тя беше приятел. И правеше добър секс.
– Няма човек, който да е избягнал влюбването – каза той. – Може да го отречеш, но приятелството е най-обикновената форма на любов.
Тя стъписано го изгледа.
– Ще се разсърдиш ли, ако се намеся?
– Не.
– Заминавай за Париж, за Бога! – каза той.
ЛИСБЕТ КАЦНА на летище „Шарл дьо Гол“ в два и половина следобед, взе автобус до Триумфалната арка и два часа се разхожда. Бродеше из близките квартали и си търсеше свободна хотелска стая. Тръгна на юг, към Сена, и накрая успя да намери място в малкия хотел „Виктор Юго“ на улица „Коперник“.
Взе душ и се обади на Мириам Ву. Срещнаха се към девет вечерта в бар, близо до „Нотър Дам“. Мириам Ву носеше бяла риза и сако. Изглеждаше ослепително. Лисбет веднага се смути. Целунаха се по бузата.
– Съжалявам, че не се обадих и че не дойдох на процеса – каза Мириам Ву.
– Няма нищо. При всички случаи процесът протече при закрити врата.
– Три седмици лежах в болница, а после, когато се прибрах у дома на Лундагатан, всичко бе някакъв хаос. Не можех да спя. Сънувах кошмари за онзи проклет Ниедерман. Звъннах на мама и ѝ казах, че искам да си дойда.
Лисбет кимна.
– Прости ми – каза Мириам.
– Я не ставай идиот! Аз съм тази, която трябва да те помоля за извинение.
– Защо?
– Защото не мислех какво правя. Никога не ми хрумна, че те излагам на смъртна опасност, като ти оставям апартамента, а продължавам да се водя там. Заради мен за малко да те убият. Ще те разбера, ако си ме намразила.
Мириам Ву изглеждаше изумена.
– Въобще не съм мислила за това. Роналд Ниедерман се опита да ме убие. Не ти.