Седяха мълчаливо.
– Така – каза Лисбет накрая.
– Да – каза Мириам Ву.
– Не съм те последвала дотук, защото съм влюбена в теб – каза Лисбет.
Мириам кимна.
– Беше страхотен секс, но не съм влюбена в теб – подчерта Лисбет.
– Лисбет… мисля, че…
– Исках да кажа, че се надявах… о, мамка му.
– Какво?
– Нямам много приятели…
Мириам Ву кимна.
– Ще остана известно време в Париж. Учението ми у дома отиде по дяволите и се записах в университета тук. Ще остана поне една година.
Лисбет кимна.
– После не знам. Но ще се върна в Стокхолм. Плащам наема на Лундагатан и смятам да задържа жилището. Ако си съгласна.
– То е твое жилище. Прави каквото искаш.
– Лисбет, ти си много специална – каза Мириам. – С удоволствие ще продължа да бъда твоя приятелка.
Разговаряха два часа. Лисбет не виждаше причина да крие миналото си от Мириам Ву. Аферата „Залаченко“ бе известна на всички, които имаха достъп до шведски вестник, и Мириам Ву я беше следила с интерес. Лисбет ѝ разказа подробно за случилото се в Нюкварн в онази нощ, когато Паоло Роберто спаси живота ѝ.
После отидоха в студентската стая на Мириам, близо до университета.
ЕПИЛОГ: ОПИС НА ИМУЩEСТВОТО Петък, 2 декември – неделя, 18 декември
АНИКА ДЖАНИНИ СЕ СРЕЩНА с Лисбет Саландер в бара на „Сьодра театерн“ към девет вечерта. Лисбет пиеше силна бира и бе на път да довърши втората си чаша.
– Съжалявам, че закъснях – каза Аника и погледна ръчния си часовник. – Имах неприятности с един клиент.
– Аха – каза Лисбет.
– Какво празнуваш?
– Нищо. Просто имам желание да се напия.
Аника скептично я изгледа, но все пак седна.
– Често ли имаш такова желание?
– Когато ме пуснаха, известно време се напивах до безсъзнание, но не съм склонна към алкохолизъм, ако това имаш предвид. Само ми дойде на ум, че за първи път в живота си не съм под попечителство и имам законното право да се напия у дома, тук, в Швеция.
Аника си поръча кампари.
– Окей – каза тя. – Сама ли ще пиеш, или приемаш компания?
– Съвсем сама. Но ако не говориш много-много, може да останеш. Предполагам, че не искаш да се довлечеш у дома при мен и да правиш секс.
– Моля? – запита Аника Джанини.
– Нее, така си и мислех. Ти си от онези безумни хетеросексуални хора.
Аника Джанини внезапно се развесели.
– За пръв път някой от клиентите ми ми предлага секс.
– Интересува ли те?
– Сори. Ни най-малко. Но мерси за предложението.
– Какво искаш тогава, адвокате?
– Две неща. Или ще откажа да работя като твой адвокат тук и сега, или ще ми отговаряш на телефона, когато те търся. Разговаряхме за това, когато те освободиха.
Лисбет Саландер се вгледа в Аника Джанини.
– Опитвам да се свържа с теб цяла седмица. Звънях, писах и пращах имейли.
– Нямаше ме.
– През по-голямата част от есента беше невъзможно да се свържа с теб. Така няма да стане. Приех да съм твой юридически представител в отношенията ти с държавата. Това означава, че има формалности, които трябва да се свършат. Книжа за подписване. Отговаряне на въпроси. Трябва да си ми под ръка и нямам никакво желание да седя като идиот и да не знам къде си.
– Разбирам. Бях в чужбина няколко седмици. Върнах се вчера и веднага ти се обадих, щом разбрах, че си ме търсила.
– Това не ми върши работа. Трябва да ме държиш в течение къде си и да се обаждаш поне веднъж в седмицата, докато не се уредят всички въпроси – за обезщетението и всичко останало.
– Плюя на обезщетението. Искам държавата да ме остави на мира.
– Но държавата няма да те остави на мира, колкото и да ти се иска. Обявяването ти за невиновна в Градския съд влече дълга верига от последствия. Не става дума само за теб. Петер Телебориан ще бъде даден под съд за онова, което ти е сторил. Това означава, че трябва да свидетелстваш. Прокурор Екстрьом е предмет на разследване за нарушения по служба и може да го подведат под отговорност, ако се окаже, че съзнателно е нарушил служебния си дълг в полза на Секцията.
Лисбет повдигна вежди. За секунда, изглежда, се заинтересува.
– Не вярвам да се стигне до дело. Той бе измамен и всъщност няма нищо общо със Секцията. Но миналата седмица един прокурор откри предварително следствие срещу Агенцията за контрол на попечителите. Там има няколко обвинения и едно заявление до министъра на правосъдието.
– До никого не съм писала заявление.
– Не. Но е ясно, че са извършени тежки служебни нарушения и това трябва да се разследва. Ти не си единствената, за която агенцията е отговаряла.
Лисбет вдигна рамене.
– Не ме засяга. Но обещавам да поддържам по-добър контакт с теб от преди. Последните две седмици бяха изключение. Работих.