Бе оставил зад себе си Госеберя с чувство за освобождение. Разчиташе, че Залаченко е мъртъв и че той ще поеме предприятието. Знаеше, че е отличен организатор.
Бе сменил колата в Алингсос и напъхал ужасената зъболекарска сестра Анита Касперсон в багажника, подкарвайки към Бурос. Нямаше никакъв план. Импровизираше по пътя. Изобщо не бе размишлявал върху съдбата на Анита Касперсон. Не го засягаше дали ще живее или умре, но смяташе да се отърве от опасната свидетелка. Някъде в началото на Бурос внезапно осъзна, че може да я използва по друг начин. Подкара на юг и намери пустеещо гористо място извън Сеглура. Върза я за някакъв сеновал и я остави. Разчиташе, че до няколко часа ще може да се освободи и след това ще поведе полицията, която го преследва, на юг. А ако не се освободеше, умреше от глад или от студ в сеновала, това не беше негов проблем.
Всъщност се върна към Бурос и подкара на изток към Стокхолм. Отправи се към МК „Свавелшьо“, но не влезе в клуба. Неприятно беше, че Маге Лундин е арестуван. Затова потърси клубния „носител на жезъла“ Ханс-Оке Валтари в дома му. Поиска помощ и укритие, което Валтари му уреди, като го изпрати при Виктор Йорансон, касиер и финансов шеф на клуба. Там остана само няколко часа.
На теория Роналд Ниедерман нямаше особени икономически проблеми. Беше оставил около 200 000 крони в Госеберя, но имаше достъп до значително по-големи суми, пласирани във фондове в чужбина. Проблемът бе, че страшно му трябваха пари в брой. Йорансон се грижеше за парите на МК „Свавелшьо“ и Ниедерман знаеше, че моментът е много сгоден. Беше проста работа да убеди Йорансон да му покаже пътя към сейфа в имението и да се сдобие с около 800 000 крони в банкноти.
Ниедерман си бе спомнил, че в къщата имаше и някаква жена, но не беше сигурен какво е направил с нея.
Йорансон му помогна и с кола, която все още не бе издирвана от полицията. Той подкара на север. Имаше смътен план да се добере до някой от фериботите, тръгващи от Капелсшер.
Отиде дотам и изключи мотора на паркинга. Седя трийсет минути, проучвайки околността. Гъмжеше от полицаи.
Запали мотора и отново потегли без план. Имаше нужда от убежище, където да се сниши за известно време. Малко след Нортеле се сети за старата тухлена фабрика. Повече от година след ремонта дори не беше се сещал за зданието. Братята Хари и Ато Ранта го използваха като междинен склад за стоки от и за Балтика, но от няколко седмици, откакто журналистът от „Милениум“ Даг Свенсон бе започнал да души за търговията с курви, двамата бяха в чужбина.
Скри сааба на Йорансон под навеса зад тухлената сграда и влезе вътре. Принуди се да разбие една врата на долния етаж, след което първата му грижа бе да си осигури резервен изход през разхлабена плоча от шперплат в портата на долния етаж. После смени счупения катинар. След това се нанесе в необитаваната стая на горния етаж.
Измина цял следобед, преди да чуе звук през стените. Най-напред помисли, че са обикновени призраци. Седя напрегнат и се вслушва цял час, преди внезапно да се изправи и да отиде да се ослуша в голямата зала. Не чу нищо, но търпеливо вися там, докато не долови драскане.
Откри ключа на мивката.
Роналд Ниедерман рядко се бе изненадвал толкова, колкото когато отвори вратата и намери двете руски курви. Бяха изтощени и нямаха храна. И последната кутия ориз бе свършила преди няколко седмици. Бяха живели на чай и вода.
Една от курвите бе толкова изнемощяла, че нямаше сили да стане от леглото. Другата беше в по-добра форма. Говореше само руски, но той имаше достатъчно добри езикови познания, за да разбере, че благодареше на Бог и на него, че са ги спасили. Падна на колене и обви с ръце краката му. Стреснат, той я отблъсна, излезе и заключи вратата.
Не знаеше какво да прави с курвите. Свари супа от консервите, които намери в кухнята, и им я даде. Крайно изтощената жена на леглото, изглежда, успя да възстанови част от силите си. Ниедерман цяла вечер ги разпитва. Отне му известно време да разбере, че двете жени не са курви, а студентки, платили на братята Ранта да се доберат до Швеция. Бе им обещано разрешение за работа и престой. Бяха пристигнали от Капелшер през февруари и директно отведени в склада, където ги заключили.
Ниедерман помрачня. Проклетите братя Ранта имаха доход, който бяха укрили от Залаченко. После чисто и просто бяха забравили двете жени или може би съзнателно ги бяха зарязали, преди светкавично да напуснат Швеция.
Въпросът беше какво да прави с жените. Нямаше причина да им причинява зло. Но не можеше и да ги пусне, след като те почти сигурно щяха да доведат полицията в тухлената сграда. Беше толкова просто. А не можеше и да ги изпрати обратно в Русия, защото това означаваше, че трябва да отиде в Капелшер с тях. Щеше да е трудно. Тъмнокосото момиче, чието име беше Валентина, му предложи секс, ако им помогне. Той изобщо не се интересуваше от секс с момичетата, но предложението ѝ я бе превърнало в курва. Всички жени бяха курви. Беше толкова просто.