След три дни му омръзна да слуша вечните им молби, приказките им и тропането по стените. Не виждаше друг изход. Искаше да бъде оставен на мира. Затова за последен път заключи вратата и бързо приключи с проблема. Бе помолил Валентина за прошка, преди да протегне ръце и с една-единствена хватка да извие врата ѝ между втория и третия шиен прешлен. После отиде при русото момиче на леглото, чието име така и не научи. Тя лежеше пасивна и не оказа съпротива. Занесе телата на долния етаж и ги скри в басейн, пълен с вода. Най-сетне малко спокойствие.
ЦЕЛТА НЕ БЕШЕ да остава в тухлената фабрика. Смяташе да стои тук, докато премине най-силната вълна на полицейското преследване. Обръсна си косата и остави брадата си да порасне един сантиметър. Видът му се промени. Намери гащеризон, принадлежал на някой от работниците от „НорБюг“, който бе почти неговият размер. Сложи си го, нахлупи и една оставена шапка с козирка от „Бекеш Фери“, пъхна една линийка в джоба си и подкара към бензиностанцията на „ОК“ на възвишението над пътя, където напазарува. Имаше доста пари от плячката от МК „Свавелшьо“. Пазаруваше вечер. Приличаше на обикновен бачкатор, спрял на път за дома. Никой не го забелязваше. Стана му навик да отива и пазарува един или два пъти в седмицата. На бензиностанцията на „ОК“ всички приятелски го поздравяваха и скоро вече го познаваха.
Отначало отделяше значително време да се отбранява от съществата, обитаващи сградата. Бяха вътре в стените и излизаха нощно време. Чуваше ги да бродят из залите.
Барикадира се в своята стая. След няколко дни му писна. Въоръжи се с щик, който намери в един кухненски шкаф, и излезе, твърдо решен да се опълчи срещу чудовищата. Това трябваше най-сетне да свърши.
Внезапно обаче осъзна, че са се махнали. За първи път в живота си имаше надмощие над тях. Изчезваха, щом се приближеше. Можеше да зърне опашките и деформираните им тела да се крият зад сандъци и шкафове. Крещя след тях, докато не избягаха.
Удивен, Ниедерман се прибра в укрепената си стая и седя буден цяла нощ в очакване да се завърнат. На зазоряване предприеха нова атака и той отново ги отблъсна.
Люшкаше се между паниката и еуфорията.
През целия си живот бе преследван от тези същества на мрака и за първи път усети, че владее положението. Не правеше нищо. Ядеше. Спеше. Мислеше. Беше му спокойно.
ДНИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАХА в седмици и настана лято. От транзистора и вечерните вестници проследи как затихва преследването на Роналд Ниедерман. С интерес отбеляза убийството на Залаченко. Забележително. Някакъв психар сложил точка на живота на Залаченко. През юли, когато започна процесът срещу Лисбет Саландер, интересът към него бе възобновен. Той зяпна, когато накрая я освободиха. Това не беше добре. Тя бе на свобода, докато той бе принуден да се крие.
Купи си „Милениум“ от бензиностанцията на „ОК“ и прочете тематичния брой за Лисбет Саландер, Александър Залаченко и Роналд Ниедерман. Журналист на име Микаел Блумквист бе обрисувал Роналд Ниедерман като патологично болен убиец и психопат. Ниедерман смръщи вежди.
Внезапно дойде есента, а той още беше там. Когато стана по-студено, купи електрическа печка от бензиностанцията на „ОК“. Не можеше да си обясни защо не напуска фабриката.
На няколко пъти младежи влизаха с коли на терена пред сградата, паркираха, но никой така и не наруши спокойствието му и не влезе вътре. През септември една кола паркира пред фабриката и мъж в синьо ветроупорно яке провери вратите, обиколи наоколо, душейки. Ниедерман го наблюдаваше от прозореца на втория етаж. От време на време мъжът си записваше нещо в бележник. Остана двайсетина минути, преди да се огледа за последен път, да седне отново в колата си и да напусне мястото. Ниедерман си отдъхна. Нямаше представа кой бе мъжът и за какво беше дошъл, но изглежда, че проверяваше имота. Тогава не се сети, че смъртта на Залаченко е предизвикала осчетоводяване.
Мислеше много за Лисбет Саландер. Не очакваше някога да я срещне отново, но тя го удивляваше и плашеше. Роналд Ниедерман не се страхуваше от живите хора. Но сестра му, неговата полусестра, му бе направила странно впечатление. Никой друг не го бе побеждавал по начина, по който тя го направи. Беше се върнала, въпреки че я бе погребал. Беше се върнала и го преследваше. Започна да се събужда, плувнал в студена пот, и разбра, че тя е заела мястото на призраците му.