Не смяташе за особено окуражително посещението на адвокат Тумасон по-рано през деня. Тумасон беше и си остана юрист на предприятието и колкото и да бе полезен като такъв, в настоящата ситуация не можеше да се разчита на него.
Посещението на Юнас Сандберг представляваше значително по-важно спасително въже. Но това спасително въже можеше да се окаже и клуп. Трябваше добре да изиграе картите си и да поеме контрола над положението. А контролът бе всичко.
Оставаха собствените му способности, на които да се опре. В момента се нуждаеше от лечение. Но след някой и друг ден, може би седмица, щеше да се възстанови. Ако нещата се влошат, може би ще трябва да разчита единствено на себе си. Което означаваше, че трябва да изчезне под носа на кръжащите около него полицаи. Щяха да му трябват скривалище, паспорт и пари. С всичко това можеше да го снабди Тумасон. Но първо трябваше да оздравее, за да има сили да избяга.
В един часа нощната сестра надникна в стаята му. Престори се, че спи. Когато вратата отново се затвори, мъчително седна в леглото и спусна крака през ръба му. Дълго стоя неподвижно, изпробвайки равновесието си. После внимателно постави левия си крак на пода. Ударът с брадвата за късмет бе засегнал вече отрязания му крак. Протегна се за протезата, която бе в един шкаф до леглото, и я прикрепи към чукана на крака. Когато пристъпи, през крака му премина силна болка.
Стисна зъби – щеше да се нуждае от патерици, но бе убеден, че болницата скоро ще му предложи такива. Подпря се на стената и се заклатушка към вратата. Отне му няколко минути, тъй като трябваше да спира и да преодолява болката след всяка измината крачка.
Почина си, застанал на един крак, открехна вратата и погледна към коридора. Не видя никого и се провря още малко. Чу слаби гласове отляво и изви глава. Стаята на нощните сестри бе на около двайсет метра надолу, от другата страна на коридора.
Изви глава надясно и видя изхода в дъното на коридора.
По-рано през деня бе попитал как е Лисбет Саландер. Все пак бе неин баща. Сестрите явно имаха инструкции да не обсъждат пациентите. Една сестра безразлично бе казала, че състоянието ѝ е стабилно. Но при това неволно хвърли поглед наляво по коридора.
Лисбет Саландер се намираше в някоя от стаите между неговата и отделението на сестрите.
Залаченко внимателно затвори вратата, примъкна се до леглото и свали протезата. Когато най-сетне се плъзна под завивките, беше плувнал в пот.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ЙЕРКЕР ХОЛМБЕРГ се завърна в Стокхолм в неделя по обед. Беше уморен, гладен и се чувстваше съсипан. Взе метрото до кметството, разходи се до полицията на Бергсгатан и влезе в стаята на криминален инспектор Ян Бублански. Соня Мудиг и Курт Свенсон вече бяха пристигнали. Бублански бе свикал срещата по средата на неделния ден, защото знаеше, че ръководителят на предварителното следствие Ричард Екстрьом е зает другаде.
– Благодаря, че дойдохте – каза Бублански. – Мисля, че е време да проведем разговор на спокойствие и да се опитаме да изясним положението. Йеркер, има ли нещо ново при теб?
– Нищо, което да не съм казал вече по телефона. Залаченко не отстъпва и на милиметър. Невинен бил във всичко и с нищо не можел да помогне. Само че…
– Да. Имаше право, Соня. Той е един от най-отвратителните хора, които някога съм срещал. Не би трябвало да го казвам. Полицията не бива да използва такива термини, но в него наистина има нещо ужасяващо.
– Окей – прокашля се Бублански. – Какво знаем? Соня?
Тя слабо се усмихна.
– Частните детективи спечелиха този рунд. Не мога да открия Залаченко в никой официален регистър, докато Карл-Аксел Будин е роден през 1942 година в Удевала. Родителите му са Мариан и Георг Будин. Съществували са, но са починали при нещастен случай в 1946-а. Карл-Аксел Будин е израснал при един свой чичо, живеещ в Норвегия. Така че няма сведения за него отпреди 1970-а, когато се е прибрал в Швеция. Микаел Блумквист твърди, че той е избягал агент на КГБ от Русия, което е невъзможно да се установи, но аз съм склонна да вярвам, че има право.
– И какво означава това?
– Означава, че е снабден с фалшива идентичност. И това трябва да е станало с благословията на властите.
– Сепо?
– Блумквист така твърди. Но как точно е станало, не знам. Това предполага актът за раждането и цял куп други документи да са били фалшифицирани и разпределени в отделни шведски регистри. Не смея да гадая кое от тези действия е легално. Вероятно зависи кой е взел решението. Но за да се легализира, то е трябвало да бъде взето на правителствено ниво.