– Така е – каза Бублански с мрачен глас. – И какво каза?
– Беше много обезпокоен за нейната сигурност и ѝ желаеше доброто. Но накрая каза, че тя е опасна и ще оказва потенциална съпротива. Доста неща основахме на казаното от него.
– Той доста бе подгонил и Ханс Фасте – каза Холмберг. – Чули ли сме напоследък нещо за Фасте?
– В отпуск е – кратко отвърна Бублански. – Въпросът сега е как да продължим.
Следващите два часа посветиха на обсъждане на различни възможности. Единственото взето практическо решение бе Соня Мудиг да се върне в Гьотеборг на следващия ден и да разбере дали Лисбет Саландер има нещо да каже. Когато най-сетне се разделиха, Соня Мудиг и Курт Свенсон заедно слязоха в гаража.
– Само си мислех… – Курт Свенсон замълча.
– Да? – запита Мудиг.
– Само това, че когато говорихме с Телебориан, ти бе единствена от групата, която задаваше въпроси и правеше предположения.
– Така ли?
– Да… така. Добър инстинкт имаш – каза той.
Курт Свенсон далеч не беше известен с комплиментите си и това решително бе първият път, когато каза нещо позитивно и ободряващо на Соня Мудиг. Остави я със зяпнала уста при колата ѝ.
ГЛАВА ПЕТА Неделя, 10 април
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРЕКАРА съботната нощ в леглото с Ерика Бергер. Не се отдадоха на секс, просто лежаха и говориха. Съществена част от разговора посветиха на изясняване на подробностите в историята на Залаченко. Доверието между Микаел и Ерика бе такова, че той и за секунда не се поколеба да говори по този въпрос, въпреки че Ерика отиваше в конкурентния печат. Тази история беше находка на „Милениум“ и бе възможно Ерика да съжалява, че не може да бъде редактор на броя. Така че обсъждането ѝ беше един приятен начин да приключи работата си в „Милениум“.
Говориха и за бъдещето и какво би означавала новата ситуация. Ерика бе твърдо решена да запази дяловото си участие във вестника и да остане в управата. Затова пък и двамата съзнаваха, че не може да се намесва в текущата редакционна работа.
– Дай ми някоя година там… пък кой знае. Може и да се върна в „Милениум“, като ми наближи времето да се пенсионирам – каза тя.
Обсъдиха и сложните си взаимоотношения. Съгласни бяха, че на практика нищо няма да се промени и че, разбира се, ще се срещат често и в бъдеще. Че ще стане като през осемдесетте години, преди старта на „Милениум“, когато все още бяха на различни работни места.
– Чисто и просто ще трябва да си запазваме час – констатира Ерика със слаба усмивка.
В НЕДЕЛЯ СУТРИНТА набързо се сбогуваха, преди Ерика да се прибере при съпруга си Грегер Бакман.
– Не знам какво да кажа – каза Ерика. – Но налице са всички белези, че си навлязъл в някакъв сюжет и че всичко друго остава на заден план. Знаеш ли, че се държиш като психопат, когато работиш?
Микаел се усмихна и я притисна до себе си.
След като тя си отиде, цялата му сутрин мина в звънене в Салгренската болница в опит да получи сведения за състоянието на Лисбет Саландер. Никой не искаше нищо да му каже. Накрая се обади на криминален инспектор Маркус Ерландер, който се осмели да говори и го уведоми, че като се имат предвид обстоятелствата, състоянието на Лисбет Саландер било добро и че лекарите, макар и предпазливи, били оптимисти. Попита дали може да я посети. Ерландер отвърна, че Лисбет Саландер е задържана с прокурорска заповед и че не може да приема посещения. Освен това състоянието ѝ било такова, че още не била разпитвана. Микаел изтръгна обещание от Ерландер, че ще му се обади, ако състоянието ѝ се влоши.
Докато проверяваше обажданията на мобилния си, Микаел видя, че има четирийсет и две неприети повиквания и есемеси от разни журналисти, които отчаяно се опитваха да се доберат до него. Новината, че именно той е намерил Лисбет Саландер и сигнализирал на Спасителната служба и че е в тясна връзка с развитието на събитията, през последното денонощие бе станала предмет на драматични спекулации в медиите.
Микаел изтри всички репортерски обаждания. Вместо това се обади на сестра си Аника Джанини и се уговори с нея за неделен обяд.
После звънна на Драган Армански, изпълнителен директор и оперативен шеф на предприятието за сигурност и охрана „Милтън Секюрити“. Успя да го намери на мобилния в жилището му в Лидингьо.
– Във всеки случай бива те да изравяш сензационни истории – каза сухо Армански.
– Извинявай, че не ти се обадих през седмицата. Получих съобщение, че си ме търсил, но наистина нямах време…
– Проведохме собствено проучване в „Милтън“. И научих от Холгер Палмгрен, че разполагаш с информация. Изглежда, си няколко мили пред нас.