Микаел се поколеба, после попита:
– Мога ли да разчитам на теб?
Армански изглеждаше стъписан от въпроса.
– В какъв смисъл?
– На страната на Саландер ли си, или не? Мога ли да вярвам, че ѝ желаеш доброто?
– Аз съм неин приятел. Както знаеш, не е необходимо и тя да е мой приятел.
– Знам. Но питам дали си готов да застанеш в нейния ъгъл на ринга и да издържиш един груб мач с враговете ѝ. Ще има доста рундове.
Армански помисли и отговори:
– На нейна страна съм.
– Мога ли да обсъдя нещата с теб без опасения, че ще изтече информация към полицията или към някой друг?
– Не мога да се намесвам в нищо криминално – каза Армански.
– Не те питам за това.
– Можеш абсолютно да разчиташ на мен, стига да не узная, че си замесен в престъпна дейност.
– Добре. Трябва да се срещнем.
– Довечера ще бъда в града. Вечеря?
– Не, няма да имам време. Ще ти бъда благодарен, ако се срещнем утре вечер. Ти и аз, и може би още няколко души. Трябва да седнем и да поговорим.
– Добре си дошъл в Милтън. Да кажем в 18 часа?
– Още нещо… след два часа ще се срещна със сестра ми Аника Джанини. Тя размишлява дали да стане адвокат на Лисбет Саландер, но, естествено, не може да работи безплатно. Мога да платя от джоба си само част от хонорара ѝ. От „Милтън Секюрити“ бихте ли помогнали?
– Лисбет ще има нужда от крайно опитен адвокат по криминални дела. Ще ме извиниш, но сестра ти е неподходящ избор. Вече говорих с главния юрист на „Милтън“ и той ще издири подходящ адвокат. Мислех за Петер Алтин или нещо подобно.
– Грешка. Лисбет се нуждае от съвсем друг тип адвокат. Ще разбереш какво имам предвид, когато поговорим. Но би ли вложил пари в защитата ѝ, ако стане нужда?
– Вече мислех „Милтън“ да наеме адвокат…
– Това „да“ или „не“ означава? Знам какво се случи с Лисбет. И горе-долу знам кои стоят зад това. И знам защо. И имам план за атака.
Армански се засмя.
– Окей. Ще изслушам предложението ти. Ако не ми хареса, се оттеглям.
ПОМИСЛИ ЛИ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ да представляваш Лисбет Саландер? – попита Микаел веднага щом целуна сестра си по бузата и седнаха на сандвичи и кафе.
– Да. И трябва да откажа. Знаеш, че не съм адвокат по криминални дела. Ще има нужда от някой със съвсем друга тежест и опит от мен.
– Грешиш. Ти си адвокат и си призната за добра по въпросите на женските права. Твърдя, че си точно този адвокат, от който има нужда тя.
– Микаел… не вярвам, че разбираш какво означава това. Става дума за сложно криминално дело, а не за обикновен случай на малтретиране или сексуално насилие. Една недостатъчно добра защита може да доведе до катастрофа.
Микаел се усмихна.
– Мисля, че си объркала нещата. Ако например Лисбет беше подведена под отговорност за убийствата на Даг и Мия, щях да наема адвокат от типа на Силберски или някой друг тежкар, адвокат по криминални дела. Но в този процес ще са засегнати съвсем други неща. А ти си най-съвършеният адвокат, който мога да си представя.
Говориха почти два часа. Когато Микаел привърши с обясненията си, Аника Джанини бе убедена в правотата му. И Микаел вдигна мобилния и отново се обади на Маркус Ерландер в Гьотеборг.
– Здравей. Пак е Блумквист.
– Нямам новини за Саландер – раздразнено каза Ерландер.
– Което приемам за добра новина. Затова пък аз имам новини за нея.
– Така ли?
– Да. Вече има адвокат, на име Аника Джанини. Седи срещу мен и ѝ давам слушалката.
Микаел протегна мобилния през масата.
– Добър ден. Казвам се Аника Джанини и бях помолена да представлявам Лисбет Саландер. Следователно трябва да вляза в контакт с моята клиентка, за да ме припознае като свой защитник. И да получа телефонния номер на прокурора.
– Разбирам – каза Ерландер. – Доколкото знам, вече е свързана със служебен защитник.
– Добре. Някой питал ли я е за нейното мнение?
Ерландер се поколеба.
– Честно казано, не сме имали възможност да разменим и една дума с нея. Надяваме се да можем да говорим с нея утре, ако състоянието ѝ разрешава това.
– Много добре. Тогава тук и сега заявявам, че докато госпожица Саландер не каже нещо друго, можете да ме смятате за неин адвокат. Можете да я разпитвате само в мое присъствие. Поздравете я и я запитайте дали ме приема като адвокат, или не. Разбрахме ли се?
Да – с въздишка каза Ерландер.
Не се чувстваше уверен по чисто юридическите въпроси. Помисли известно време, после каза:
– Най-напред искаме да запитаме госпожица Саландер дали знае къде може да се намира нашият полицейски убиец Роналд Ниедерман. Може ли да я попитаме, дори и ако вие не присъствате?