Выбрать главу

Гулберг и сега кипваше вътрешно, когато си спомнеше за едно от делата, разглеждани от Секцията. Ставаше дума за офицер, назначен в РПС/Сек през 1968-ма, когото Гулберг лично бе охарактеризирал като крайно неподходящ. Това бе криминален инспектор Стиг Берлинг, лейтенант от шведската армия, който впоследствие се оказа полковник от руската военноразузнавателна служба ГРУ. На четири пъти през годините след назначението му Гулберг се мъчеше да уволни Берлинг и винаги, когато бе възможно, се стараеше да го изолира. Чак през 1977-ма, когато Берлинг стана предмет на подозрения дори извън Секцията, нещата се обърнаха. И тогава дойде часът. Берлинг се превърна в най-големия скандал в историята на шведската Полиция за сигурност.

Критиката срещу Секцията се увеличи през първата половина на седемдесетте години и към средата на десетилетието Гулберг вече бе чул доста изказвания за намаляване на бюджета и дори предложения за закриване на звеното като ненужно.

Общо взето, критиката поставяше под въпрос бъдещето на Секцията. Същата година в РПС/Сек приоритет имаха терористичните заплахи, което, отвсякъде погледнато, си бе само една тъжна история за объркани младежи в сътрудничество с арабски или пропалестински елементи. Големият въпрос в Полицията за сигурност бе дали личният контрол ще получи специални задачи за проучване на чуждестранни граждани, живеещи в Швеция, или това и за в бъдеще ще остане в компетентността на Отдела за чужденци.

Изборът падна върху млад сътрудник, работещ в РПС/Сек от 1970 г., чийто произход и политическа благонадеждност бяха такива, че се смяташе за подходящ да заема място в Секцията. В свободното си време беше член на организация, наричана Демократичен алианс, която се описваше от социалдемократическите средства за масова информация като дясноекстремистка. В Секцията това не се смяташе за недостатък. Трима други сътрудници също бяха членове на Демократическия алианс, а и Секцията изигра голяма роля при самото създаване на алианса. Дори допринесе за макар и малка част от общото финансиране.

За Еверт Гулберг бе невероятно щастлива случайност, че тъкмо на изборния ден през 1976-а избягалият в Швеция Александър Залаченко отиде да поиска политическо убежище в полицейския участък в Нормалм, където бе приет и разпитан от Гунар Бьорк от Отдела за чужденци. От младшия агент Бьорк, вече свързан с най-секретните от секретните дела.

Бьорк имаше пъргав ум. Той веднага схвана значението на Залаченко, прекъсна разпита и напъха беглеца в стая в хотел „Континентал“. И именно на Еверт Гулберг, а не на формалния си началник в Отдела за чужденци позвъни Гунар Бьорк, за да сигнализира. Телефонният разговор се проведе по времето, когато изборните секции вече бяха затворени и всички прогнози сочеха, че Палме ще загуби. Гулберг тъкмо се бе прибрал и включил телевизора, за да следи изборните новини. Най-напред се усъмни в съобщението на възбудения младши агент. После отиде в „Континентал“, на по-малко от 250 метра от хотелската стая, в която се намираше в момента, за да поеме командването над случая „Залаченко“.

От този момент животът на Еверт Гулберг рязко се промени. Думата „секретно“ получи съвсем друго съдържание и тежест. Той съзря необходимостта от създаване на нова структура около беглеца.

Избра автоматично да включи Гунар Бьорк в групата около Залаченко. Беше умно и правилно решение, след като и без това Бьорк знаеше за съществуването на Залаченко. По-добре бе да е вътре, отколкото да рискува да го остави отвън. Така че преместиха Бьорк от официалното му работно място в Отдела за чужденци зад едно бюро в апартамента в Йостермалм.

В получилата се драматична ситуация Гулберг предпочете отначало да информира само един човек от РПС/Сек, а именно шефа на канцеларията, който вече бе запознат с дейността на Секцията. Той разсъждава няколко денонощия, преди да заяви на Гулберг, че поради своята изключителна важност случаят с беглеца трябва да бъде доведен до знанието и на шефа на РПС/Сек, и на правителството.

Новопостъпилият шеф на РПС/Сек по онова време знаеше за Секцията за специални анализи, но имаше само бледа представа с какво всъщност се занимава тя. Беше назначен да разчисти след случая ИБ[10] и вече се бе устремил към по-висок чин в полицейската йерархия. В поверителни разговори с началника на канцеларията узна, че Секцията е създадена от правителството секретна група, за която много-много не трябва да се разпитва. Тъй като вече бе свикнал да не задава абсолютно никакви въпроси, които биха могли да предизвикат неприятни отговори, той разбиращо кимна и прие, че има нещо, назовано ССА, и че това нещо няма нищо общо с него.