През всичките тези години Гулберг държеше Бюрман под дискретно, но постоянно наблюдение. Свали наблюдението в края на осемдесетте, когато Съветският съюз бе на път да се разпадне и Залаченко вече не беше приоритет.
ЗА СЕКЦИЯТА ЗАЛАЧЕНКО представляваше обещаващ пробив в загадката Палме, която постоянно занимаваше Гулберг. Палме си оставаше една от големите цели, които си бе поставил.
Надеждите му обаче не се оправдаха, защото Залаченко никога не бе действал в Швеция и нямаше истински познания за страната. Затова пък бе чувал слуховете за Червения бегач, високопоставен шведски или може би скандинавски политик, работещ за КГБ.
Гулберг състави списък от имена, водещи към Палме. В него бяха Карл Лидбум, Пиер Скори, Стен Андешон, Марита Улвскуг и още няколко души. До края на живота си много пъти щеше да се връща към този списък, без да получи очаквания отговор.
Ето така Гулберг се оказа играч сред големите момчета, приет с уважение в ексклузивния клуб от подбрани воини, където всички се познаваха и където контактите се осъществяваха чрез приятелски връзки и доверие, а не по официални канали и бюрократични правила. Срещна се със самия Джеймс Джизъс Енгълтон и пи уиски в дискретен клуб в Лондон със шефа на МИ-6. Стана един от големите.
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ПРОФЕСИЯТА бе, че никога нямаше да може да разкаже за успехите си. Освен в посмъртни мемоари. И вечно присъстваше страхът, че врагът ще забележи пътуванията му, вечно трябваше да си отваря очите да не би сам неволно да посочи Залаченко на руснаците.
В това отношение Залаченко бе собственият си най-голям враг. През първата година живееше в анонимно жилище, собственост на Секцията. Не съществуваше в никой регистър или официален документ и в групата смятаха, че има достатъчно време да се планира бъдещето му. Чак през пролетта на 1978-ма получи паспорт на името на Карл-Аксел Будин и една трудно създадена легенда – фиктивно, но действително присъствие в шведския регистър.
За съжаление вече беше твърде късно. Залаченко взе, че изчука оная проклета курва Агнета София Саландер, родена Шьоландер, като при това безгрижно се представи със собственото си име – Залаченко. Гулберг реши, че тоя не е наред с главата. Боеше се, че руският беглец скоро ще бъде разкрит. Сякаш му трябваше естраден подиум. Иначе бе трудно да си обясни как може да е толкова луд.
То не бяха курви, то не бяха периоди на злоупотреба с алкохол, то не бяха инциденти с насилие и скандали с портиери по кръчмите. На три пъти бе арестуван от шведската полиция за пиянство и на два пъти във връзка с кръчмарски скандали. И всеки път Секцията трябваше дискретно да се намесва и да го измъква, да изчезват документи и да се променят дневници. Бьорк почти денонощно играеше ролята на бавачка на беглеца. Беше трудно, но друга възможност нямаше.
Всичко можеше все пак да мине добре. В началото на осемдесетте Залаченко се успокои и започна да се приспособява. Но така и не остави курвата Саландер и, което е по-зле, стана баща на Камила и Лисбет Саландер.
Лисбет Саландер.
Гулберг произнасяше името с чувство на неприязън.
Още когато момичетата бяха на 9-10 години, Гулберг имаше лошо предчувствие за Лисбет Саландер. Не беше нужно да е психиатър, за да разбере, че не е съвсем нормална. Гунар Бьорк бе докладвал, че е упорита, буйна и агресивна към Залаченко и че освен това ни най-малко не се страхува от него. Момичето рядко казваше нещо, но по хиляди начини показваше недоволството си от създаденото положение. Беше си проблем поначало, но колко гигантски щеше да стане този проблем Гулберг не си бе представял и в най-развихрените си фантазии. Онова, от което най-много се страхуваше, бе, че ситуацията в семейство Саландер ще доведе до намеса на социалните служби и до разследване, което ще се фокусира върху Залаченко. Много пъти призоваваше Залаченко да скъса със семейството и да изчезне от полезрението на дъщерите си. Залаченко обещаваше, но винаги нарушаваше обещанието си. Имаше и други курви. Имаше много курви. Но след няколко месеца винаги се връщаше при Агнета София Саландер.