Докато чакаше Спасителната служба, се обади на Ерика Бергер и ѝ обясни ситуацията.
– Ранен ли си? – попита Ерика.
– Окей съм – отвърна Микаел. – Лисбет е ранена.
– Бедното момиче… – каза Ерика Бергер. – Тази вечер четох доклада на Бьорк за Сепо[4]. Как ще се справиш с това?
– Дори нямам сили да мисля по въпроса – каза Микаел.
Докато разговаряше с Ерика, седеше на пода до дивана и държеше под око Лисбет Саландер. Беше ѝ свалил обувките и панталоните, за да направи превръзка на хълбока, и внезапно си даде сметка, че е сложил ръка на дрехата, захвърлена от него до дивана. Усети предмет в единия джоб и извади един „Палм Тунгстен T 3“.
Сбърчи вежди и замислено загледа джобния компютър. Щом чу звука от хеликоптера, пъхна компютъра в джоба на якето си. После, докато все още бе сам, се наведе и пребърка всички джобове на Лисбет Саландер. Намери още връзка ключове за жилището на Мусебаке и паспорт на името на Ирене Несер. Бързо напъха предметите в една от преградите на компютърната си чанта.
ПЪРВАТА ПОЛИЦЕЙСКА КОЛА с Фредрик Торщенсон и Гунар Андешон от полицията в Тролхетан пристигна няколко минути след като бе кацнал хеликоптерът на Спасителната служба. Придружаваше ги комисар Тумас Паулсон, който веднага пое командването. Микаел излезе напред и обясни какво се бе случило. Прецени Паулсон като хвалипръцко с манталитет на фелдфебел. Именно с неговото пристигане всичко се обърка.
Паулсон не показваше признаци да е разбрал за какво говори Микаел. Изглеждаше забележително тъп и единственият факт, който прие, бе, че направената на парчета девойка на пода пред кухненския диван е преследваната тройна убийца Лисбет Саландер, което си беше доста добър улов. Паулсон три пъти попита изключително заетия санитар дали може да арестува момичето на място. Накрая санитарят се изправи и ревна на Паулсон да стои поне на една ръка разстояние.
После Паулсон се концентрира върху ранения Александър Залаченко в плевнята и Микаел го чу да докладва по радиото, че Саландер явно се е опитала да убие още някого.
Тогава Микаел така се раздразни – Паулсон въобще не го слушаше и не чу и дума от онова, което се опитваше да му каже, – че повиши глас и призова комисаря незабавно да се обади на криминален инспектор Ян Бублански в Стокхолм. Извади мобилния си и предложи да набере номера. Паулсон не прояви интерес.
След това Микаел направи две грешки.
С решителен тон обясни, че истинският троен убиец е мъж на име Роналд Ниедерман, че е едър като чупещ танкове робот, че страда от вродена аналгезия и в момента лежи вързан в канавка на пътя към Нусебру. Микаел описа къде може да бъде намерен Ниедерман и препоръча полицията да мобилизира взвод пехотинци, за да го приберат. Паулсон запита как Ниедерман е попаднал в канавката и Микаел откровено призна, че той лично с оръжие в ръка е постигнал този резултат.
– С оръжие? – запита комисар Паулсон.
В този момент Микаел трябваше да разбере какъв глупак е Паулсон. Да вдигне мобилния и сам да се обади на Ян Бублански, за да го помоли да се намеси и да разсее мъглата, в която, изглежда, бе попаднал комисарят.
Вместо това Микаел извърши грешка номер две, като реши да предаде оръжието, което беше в джоба на якето му – „Колт 1911 Говърнмънт“. Това оръжие по-рано през деня бе намерил в жилището на Лисбет Саландер в Стокхолм и с негова помощ бе успял да победи Роналд Ниедерман.
В резултат Паулсон арестува Микаел Блумквист за незаконно притежание на оръжие. После нареди на полицаите Торщенсон и Андешон да се отправят към мястото на пътя към Нусебру, посочено от Микаел, и да проверят има ли някаква истина в историята му, че вързан мъж лежи в канавка до предупредителен знак за лосове. И ако е така, да оковат в белезници въпросния мъж и да го доведат в имението в Госеберя.
Микаел незабавно запротестира и обясни, че Роланд Ниедерман не е човек, който ще се остави да бъде заловен и окован – той е опасен убиец. Паулсон предпочете да не обръща внимание на протестите на Микаел, който не издържа, нарече Паулсон некомпетентен простак и ревна на Торщенсон и Андешон да не припарват до Роналд Ниедерман, без да извикат подкрепление.
Резултатът от избухването бе, че оковаха Микаел с белезници и го сложиха да седне на задната седалка в колата на комисаря, откъдето, псувайки, видя Торщенсон и Андешон да изчезват с полицейската си кола. Единственият светъл лъч в мрака бе, че Лисбет Саландер бе откарана до хеликоптера и изчезна над върховете на дърветата в посока към Салгренската болница. Микаел се чувстваше напълно безсилен да анализира информацията, с която разполагаше, и можеше само да се надява Лисбет да получи компетентна помощ.