ДОКТОР АНДЕШ ЮНАСОН направи два дълбоки разреза чак долу до черепната кост и отгърна кожата около входната рана. Използваше щипци, за да фиксира отвора. Операционната сестра внимателно вкара тръбичка, за да отстрани кръвта. После дойде и неприятната част, когато доктор Юнасон използва бормашина, за да разшири отвора в черепната кост. Процедурата се извършваше изнервящо бавно.
Накрая отворът стана достатъчно голям, за да осигури достъп до мозъка на Лисбет Саландер. Докторът внимателно вкара сонда в мозъка и разшири канала с няколко милиметра. После вкара по-тънка сонда и установи мястото на куршума. На рентгеновата снимка на черепа се виждаше, че куршумът се е извъртял и лежи под четирийсет и пет градусов ъгъл спрямо канала на раната. Използва сондата предпазливо, за да побутне ръба на куршума, и след серия неуспешни опити успя малко да го повдигне и намести.
Накрая вкара тънка пинсета с гофрирани щипци. Здраво захвана основата на куршума и направо изтегли пинсетата. Куршумът излезе почти без съпротива. Подържа го за секунда срещу светлината, установи, че е цял, после го пусна в една купа.
Хвърли поглед на монитора, който показваше, че пациентката му продължава да има добра сърдечна дейност.
– Пинсета!
Смъкна голямо увеличително стъкло от статива и го фокусира върху оголената зона.
– Внимателно… – каза професор Франк Елис.
През следващите четирийсет и пет минути Андеш Юнасон извади не по-малко от трийсет и две малки костни парченца, струпани около входната рана. Най-малката от тях едва се виждаше с просто око.
ДОКАТО МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ отчаяно се опитваше да измъкне мобилния си телефон от вътрешния джоб на сакото – нещо, което се оказа невъзможно с оковани ръце, – в Госеберя пристигнаха няколко коли с полицаи и технически персонал. Комисар Паулсон им нареди да подсигурят технически плевнята и да направят основен обиск на къщата, откъдето бяха иззети няколко оръжия. Микаел следеше действията им от наблюдателния си пункт на задната седалка на колата на Паулсон.
Чак след около час Паулсон май осъзна, че полицаите Торщенсон и Андешон още не се бяха завърнали от мисията си – арестуването на Роналд Ниедерман. Внезапно доби угрижен вид и заведе Микаел Блумквист в кухнята, където отново го помоли да опише пътя.
Микаел отчаяно затвори очи.
Още седеше в кухнята с Паулсон, когато патрулът, изпратен да окаже помощ на Торщенсон и Андешон, се завърна с доклад. Полицай Гунар Андешон бе намерен мъртъв, със счупен врат. Колегата му Фредрик Торщенсон все още бе жив, но зверски пребит. И двамата били намерени до предупредителния знак за лосове в канавката. Служебното им оръжие и боядисаната полицейска кола липсваха.
От нещо като наблюдаващ ситуацията сега комисар Паулсон внезапно трябваше да се справя с убийство на полицай и въоръжен десперадо на свобода.
– Идиот! – повтори Микаел Блумквист.
– Няма да помогнеш, ако обиждаш полицията.
– Тук съм съгласен. Но ще те обвиня в служебно провинение и ще го разглася навсякъде. Преди да свърша с теб, ще бъдеш изложен като най-тъпия полицай на Швеция на всеки афиш в тази страна.
Заплахата да бъде подложен на всеобщ присмех май бе единственото, което засегна Тумас Паулсон. Изглеждаше разтревожен.
– Какво предлагаш?
– Искам веднага да се обадиш на криминален инспектор Ян Бублански в Стокхолм. Сега!
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР СОНЯ МУДИГ се събуди, когато мобилният ѝ телефон, оставен за зареждане, зазвъня от другия край на спалнята. Погледна часовника на нощното шкафче и отчаяно установи, че е малко след четири сутринта. После погледна съпруга си, който мирно продължаваше да похърква. Щеше да спи, без да се събуди, дори да започнеше артилерийска канонада. Соня се измъкна от леглото и напипа копчето на мобилния.
Ян Бублански, – помисли, кой друг.
– Долу, в района на Тролхетан, е станал някакъв ад – съобщи шефът ѝ без излишни формалности – Експресът за Гьотеборг тръгва в пет и десет.
– Какво се е случило?
– Блумквист е намерил Саландер, Ниедерман и Залаченко. Блумквист е арестуван за обида на полицай, оказване на съпротива и незаконно притежание на оръжие. Саландер е откарана в Салгренската болница с куршум в черепа. Залаченко също е там с брадва в главата. Ниедерман е избягал. През нощта е убил един полицай.
Соня Мудиг примигна два пъти и усети умората. Най-много от всичко ѝ се искаше да се пъхне обратно в леглото и да си вземе един месец отпуск.
– Експресът в пет и десет. Какво да направя?
– Вземи такси до Централна гара. Ще си правите компания с Йеркер Холмберг. Ще се свържете с някой си комисар Тумас Паулсон от полицията в Тролхетан, който явно е отговорен за много от събитията през нощта и който според Блумквист, цитирам, е абсолютен чукундур, край на цитата.