– Говорил си с Блумквист?
– Явно е арестуван и окован. Успях да убедя Паулсон да му държи за малко слушалката. Сега съм на път за Кунгсхолмен и ще опитам да изясня какво става. Ще държим контакт по мобилния.
Соня Мудиг още веднъж погледна часовника. После позвъни за такси, отиде в банята и застана за минута под душа. Изми си зъбите, прекара гребен през косата си, сложи си черни панталони, черна тениска и сиво сако. Пъхна служебното оръжие в ръчната си чанта и избра тъмночервено кожено яке за връхна дреха. После разтърси мъжа си, обясни му къде отива и че сутринта той трябва да се погрижи за децата. Излезе през вратата в мига, в който таксито спираше на улицата.
Не ѝ се наложи да търси своя колега, криминален инспектор Йеркер Холмберг. Сети се, че сигурно е във вагон-ресторанта, и установи, че е точно така. Вече ѝ бе купил сандвич и кафе. Пет минути седяха тихо и закусваха. Накрая Холмберг отмести чашата си.
– Май трябва да се преквалифицирам – каза.
В ЧЕТИРИ СУТРИНТА още един криминален инспектор – Маркус Ерландер от отдел „Убийства“ в Гьотеборг, пристигна в Госеберя и пое ръководството от Тумас Паулсон. Ерландер беше закръглен сивокос мъж на около петдесет години. Една от първите му мерки бе да свали белезниците на Микаел Блумквист и да поднесе кифли и кафе от термос. Седнаха в дневната за разговор на четири очи.
– Говорих с Бублански в Стокхолм – каза Ерландер. – Познаваме се от много години. И той, и аз съжаляваме за поведението на Паулсон.
– Успя да убие полицай тази нощ.
Ерландер кимна.
– Лично познавах полицай Гунар Андешон. Служеше в Гьотеборг, преди да се премести в Тролхетан. Баща е на тригодишно момиченце.
– Съжалявам. Опитах се да предупредя…
Ерландер кимна.
– Разбрах. Използвал си силни думи и затова си бил окован. Ти разобличи Венерстрьом. Бублански казва, че си независим журналист и луд частен детектив, но че вероятно знаеш за какво говориш. Би ли ме въвел в картинката по разбираем начин?
– Значи, става дума за убийството на моите приятели Даг Свенсон и Мия Бергман в Еншеде, както и за убийството на личност, която не е мой приятел… адвоката Нилс Бюрман, попечител на Лисбет Саландер.
Ерландер кимна.
– Както знаеш, полицията е по петите на Лисбет Саландер от Великден насам. Заподозряна е в тройно убийство. Като начало трябва да ти е ясно, че Лисбет Саландер е невинна. По-скоро е жертва в цялата работа.
– Нямам нищо общо с делото „Саландер“, но след всичко изписано в медиите изглежда трудно да се преглътне, че е напълно невинна.
– Но е така. Невинна е. Точка. Истинският убиец е Роналд Ниедерман, същият, който уби твоя колега Гунар Андешон тази нощ. Работи за Карл-Аксел Будин.
– Този Будин, дето лежи в Салгренската болница с брадва в черепа?
– Чисто технически брадвата вече не е в главата му. Предполагам, че това е работа на Лисбет Саландер. Истинското му име е Александър Залаченко. Той е баща на Лисбет и бивш наемен убиец от руското военно разузнаване. Избягал през седемдесетте години и оттогава до разпадането на Съветския съюз работел за Сепо. После бил гангстер на свободна практика.
Ерландер замислено разглеждаше човека на дивана пред него. Микаел Блумквист лъщеше от пот, като в същото време изглеждаше и премръзнал, и смъртно уморен. Аргументираше се правилно и свързано, но комисар Тумас Паулсон – на чиито думи Ерландер не вярваше особено – бе предупредил, че Блумквист бълнува за руски агенти и германски наемни убийци, което едва ли касае рутинните дела в шведската криминална полиция. Блумквист явно бе стигнал точно до тази точка в историята, която Паулсон отричаше. Но имаше един мъртъв и един тежко ранен полицай в канавката на пътя към Нусебру и Ерландер бе готов да слуша. Не успя все пак да скрие нотката на недоверие в гласа си.
– Окей. Руски агент.
Блумквист слабо се усмихна – явно съзнаваше колко нелепо звучи историята му.
– Бивш руски агент. Мога да подкрепя с документи всичките си твърдения.
– Продължавай.
– Залаченко е бил топ шпионин през седемдесетте години. Избягал и получил убежище при Сепо. Това, доколкото разбирам, не е нещо уникално след разпадането на Съветския съюз.
– Окей.
– Както казах, не знам точно какво се е случило тук тази нощ, но Лисбет е проследила баща си, когото не е виждала от петнайсет години. Той е пребивал майка ѝ. Толкова, че накрая тя починала. Опитал да убие и Лисбет. Той стои зад Роналд Ниедерман в убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман. Освен това е отговорен и за отвличането на приятелката на Лисбет – Мириам Ву, ако помниш известния мач за титлата на Паоло Роберто в Нюкварн.