— Лъжеш! — пресипнало отсече Вайнгартен.
Малянов само повдигна рамо.
— Да не ми плащат — каза. — Вратата е запечатана, можеш да провериш.
Няколко секунди Вайнгартен мълча, като почукваше по масата с дебелите си пръсти и надуваше в такт бузи, а после изведнъж шумно се надигна, без да поглежда никого, се промъкна между Захар и момченцето и тежко закрачи навън. Чу се как бравата хлопна и отново замириса на чорба.
— Охо-хо-хо — унило произнесе Захар.
В същия миг момчето му подаде разлигавения шоколад и настоя:
— Отхапи!
Захар покорно отхапа и почна да дъвче. Вратата се хлопна. Все така без да поглежда никого, Вайнгартен се нагласи на мястото си, наля си водка в чашката и изломоти:
— По-нататък.
— Какво по-нататък… По-нататък отидох при Вечеровски. Онези борсуци се ометоха и отидох. От него се връщам.
— Ами червенокосият? — попита Вайнгартен нетърпеливо.
— Виж какво, Валка — рече Маляпов. — Разказах всичко както си беше. Я върви по дяволите! Честна дума, трети разпит в един ден…
— Валя — нерешително се намеси Захар, — а може наистина да има нещо друго?
— Я остави, бащице! — Физиономията на Вайнгартен съвсем се беше изкривила. — Какво други? Той има работа, не му дават да работи… Как ще е друго! И освен това ми споменаха за него!…
— Кой ти спомена? — попита Малянов, предчувствувайки нови неприятности.
— Пишка ми се — с ясен глас заяви момчето.
Всички се обърнаха към него. То ги изгледа подред, смъкна се от табуретката и каза на Захар:
— Хайде.
Захар се усмихна виновно, рече: «Е, да идем» и се скриха в тоалетната.
— Кой ти спомена? — отново попита Малянов. — Това пък какво ще е…
Вайнгартен наведен се заслуша какво става в клозета.
— Обаче Губар загази! — произнесе той с печално удовлетворение. — Здравата загази!
Нещо се преобърна в мозъка на Малянов.
— Губар ли?
— Да. Захар. Намери си най-сетне майстора.
Малянов си спомни.
— Той ракетчик ли е?
— Кой, Захар ли? — Вайнгартен се изненада. — Ами, едва ли. Майстор, със златни ръце. Прави бълхи с електронно управление… Но бедата не е там. Бедата е, че е човек, който грижливо, даже педантично се отнася към собствените си желания. Това са негови думи. При което, обърни внимание, бащице, те са абсолютна истина…
Момчето отново се появи в кухнята и се качи на табуретката. Захар влезе подире му. Малянов рече:
— Захар, знаете ли, забравих. Току-що си спомних — Снеговой пита за вас.
Тогава Малянов за пръв път в живота си видя как човек побелява направо пред очите ти. Тоест става съвсем бял, буквално като лист.
— За мен ли? — попита Захар само с устни.
— Да… Снощи… — Малянов се изплаши, не очакваше чак такава реакция.
— Ти какво, познаваше ли го? — попита Вайнгартен тихо.
Захар мълчаливо поклати глава, потърси цигарите си, разсипа половината кутия на пода и захвана търпеливо да събира. Вайнгартен изрече: «Тая работа иска ей това…» — и започна да налива. Момчето се намеси:
— Чудо голямо! Това още нищо не значи.
Малянов пак потрепери, а Захар се изправи и се загледа в сина си като че ли с надежда.
— Случайност — продължи момчето. — Вижте телефонния указател, там има осем парчета Губар…“
11. „… Малянов го познаваше от шести клас. В седми се сприятелиха и до края на училището седяха на един чин. Вайнгартен не се променяше с годините, само увеличаваше размерите си. Винаги беше весел дебелак, антивегетарианец, винаги колекционираше нещо — или марки, или монети, или пощенски печати, или етикети от бутилки. Винаги досаждаше на другите — търсеше някакви особени медни монети. И вечно просеше чужди писма, молеше за пликове с печати.
И все пак си разбира от работата. В своя институт отдавна е старши, членува в дванайсет разнообразни комисии, и съюзни, и международни, редовно кръстосва чужбините по конгреси и изобщо е на път да стане доктор. От всички познати най-много уважава Вечеровски, защото Вечеровски е лауреат, а Валка си умира да стане лауреат. Сто пъти е разказвал на Малянов как ще се окичи с медала и така ще иде на любовна среща. За него всяка среща е приключение, независимо как завършва. Светка, изключително красива жена, но склонна към меланхолия, отдавна е вдигнала ръце от него, още повече че той и без това я обожава и постоянно се бие заради нея на обществени места. Поначало обича да се бие и да ходиш с него на ресторант е истинско божие наказание… С една дума живее си гладко, весело, с късмет и без никакви особени сътресения.