— Здрасти! — каза Стас, замисли се за миг и ме целуна по челото. В този момент Сева сигурно надничаше през прозореца, но какво от това!
— Здрасти! — отвърнах му бодро. — Значи мога да прибера колата си, тоест колата на Сева?
— Разбира се, да вървим. Казваш, че той не е забелязал липсата й, така ли? — попита ме Стас, когато вече бяхме потеглили.
— Слава богу, не — усмихнах му се, — макар че нищо не му пречи да я забележи сега — посърнах аз, тъй като се сетих, че никога не ми вървеше.
— Тогава трябва да побързаме! — кимна Стас.
Той наистина се разбърза и аз не след дълго видях красивото ауди до портала на автосервиза.
— Според мен станала е още по-хубава — зарадвах се.
— Да, не изглежда зле.
— Приятелят ти тук ли е? — попитах.
— Защо ти е?
— Искам да разбера колко му дължа за ремонта.
— Николко.
— Добре, тогава колко дължа на теб?
— Как да ти кажа…
— Виж какво… — започнах строго, но той ме прекъсна:
— Защо не оставим този разговор за по-късно, а сега да върнем колата на мястото й?
Бях принудена да се съглася, че това е далеч по-разумно и след известно време благополучно вкарах колата в гаража.
— Какъв късмет! — въздъхнах, затваряйки вратата. — Остана само да върна незабелязано ключовете…
— Върни ги — кимна Стас, — аз ще те почакам.
— Ще ме почакаш ли?
— Разбира се. Нали искаше да си поговорим за това колко ми дължиш.
— Да… Ей сега се връщам.
Закрачих към апартамента си, влязох вътре и се уверих, че Сева продължава да виси в кухнята, но в този момент вече си пържеше яйца. Върнах ключовете на мястото им и понеже почувствах, че преливам от щастие и че искам да живея в мир и съгласие с всички на света, дори и със Сева, го попитах:
— Къде е Рита?
— Спи.
— Ще излизаш ли някъде?
— Не. Нещо не ми е добре, днес ще си остана вкъщи. А ти защо се върна?
— Забравих си очилата, а навън пече яко.
— Кой е онзи тип в джипа? — прояви интерес той.
— Един познат.
— И отдавна ли го познаваш?
— От два дни — излъгах с лекота.
— Аха — кимна Сева и се навъси. — Кой е той?
— Казва се Стас.
— Само това ли знаеш за него? — възмути се Сева, след като почака малко, ала не чу нищо повече.
— Биографията му не ме интересува — троснах му се аз, а настроението ми започна да дава фира.
— Не знаеш ли поне с какво се занимава?
— А ти с какво се занимаваш? — подхилнах се и побързах да си обера крушите.
Стас ме посрещна с мила усмивка:
— Е, какво стана?
— Всичко е наред — свих рамене.
— Сева разбрал ли е нещо?
— Не.
— Чудесно! Да вървим да обядваме, тоест да закусваме. Все нещо трябва да работи по това време.
— Не искам да закусвам — възразих аз.
— А пък аз искам. И ти трябва да ми се притечеш на помощ.
— По принцип исках да разбера колко ще ми струва ремонтът и да се прибера вкъщи.
— Не съм в състояние да обсъждам такива важни въпроси на гладен стомах.
— Добре — свих рамене и се настаних до него.
След половин час вече седяхме в едно много симпатично кафене, Стас закусваше, а аз пиех кафе, понеже категорично отказах да ям.
— И така: колко ти дължа? — попитах, тъй като забелязах, че той вече беше изял половината от закуската си и не можеше да твърди, че стомахът му е съвсем празен.
— Нищо — врътна глава Стас, — квит сме.
— Защо ме баламосваш? — възмутих се аз.
— Ремонтът струва дребни пари, а ти ми подари една незабравима вечер, тъй че сме квит.
— Ще се обадя по телефона на твоя Костя и сама ще разбера колко струва.
— Няма да разбереш — увери ме Стас. — Искаш ли днес да се срещнем? — предложи той и ме погледна с огромна топлота.
— Ами че ние още не сме се разделили.
— Това не променя нещата. Трябва да ида в офиса си и ако сега не се уговорим кога ще се видим, няма да съм в състояние да извърша трудов подвиг. Тъй че кажи кога ще се срещнем.
— Не зная, имам много работа — въздъхнах.
— Ти ли имаш работа? — изненада се Стас.
„Тия да не би да са се наговорили?“
— Аз.
— Първо в салона за красота, сетне при шивачката, така ли? Мога да ти бъда шофьор, понеже колата ти е на ремонт, не мислиш ли?
— Колата ми е на ремонт, но хората твърдят, че понякога е полезно да се ходи пеша.
— Не вярвай на такива приказки, хората лъжат по най-злостния начин. Пък и трябва да ти купим обувки, забрави ли?