Та затова в този момент си лежах най-спокойно, като се боях най-вече и само от едно: да не би якият здравеняк да стъпче краката или ръцете ми, докато се въртеше на едно място като с навита пружина.
— Лежи и мълчи! — гневно възклицаваше той, макар че иикой освен него не шукваше.
Другият тип се метна към касата, протегна един найлонов плик към касиерката и изрева:
— Парите, бързо!
От мястото ми се разкриваше прекрасна гледка, тъй като лежах близо до вратата и стига само леко да повдигнех глава, цялото кафене ми беше като на длан, а аз, разбира се, я повдигнах — любопитство, какво да се прави!
Момичето бързешком извади парите и ги хвърли в найлоновия плик, но съдейки по всичко, сумата бе смехотворна. Подхилнах се наум, понеже на този свят явно не само аз бях лишена от късмет, а след това се успокоих, тъй като очевидно младежите не бяха никакви терористи, а най-обикновени обирджии, които щяха да задигнат моите сто рубли — не моите, а на Света! — и щяха да хукнат да бягат презглава. Най-хубавото в цялата работа беше, че тукашният под бе чист, а най-лошото — че носех, бяла блуза… „Както и да е, всичко е в рамките на нормалното“, отсъдих философски. В това време младежът взе парите и отиде при приятеля си, който продължаваше да пристъпя от крак на крак до вратата, държейки всички под прицел.
— Портфейлите на пода, всеки да го сложи пред себе си! — изкомандва той.
Изпълних с готовност заповедта и едва тогава забелязах, че в дъното на залата най-спокойно си седи един чичко на около четиридесет години, с вид на добре охранен човек, с луничаво лице, рижи коси и пищни мустаци, и си хапва палачинки, сякаш онова, което става тук, изобщо не го засяга. Веднага трябва да поясня следните два факта. Тук палачинките са превъзходни, бях изброила в менюто наименованията на около двадесетина вида, а в личен план много уважавах палачинките тип селски. Вторият факт е свързан с това, че не забелязах Рижия веднага, защото седеше встрани от мен, а никой не бе издал команда да въртим главите си насам-натам и едва когато бръкнах да извадя портмонето си… Казано с две думи, Рижия привлече вниманието ми. Той изобщо не реагира на предложението да остави своето портмоне пред себе си и продължи да лапа палачинки, сякаш това изобщо не се отнасяше за него. А тъй като всичките останали малко на брой посетители — в кафенето имаше около десетина души — залегнаха след командата, аз си помислих, че Рижия е член на шайката, а може би дори е и неин главатар. Кой знае защо, отсъдих, че именно той е техният шеф, макар другите двама да носеха маски, а пък чичкото… Но още не бях успяла добре да обмисля съображенията си по този повод, когато се разбра, че съм сгрешила.
— Ей, да не мислиш, че това не се отнася за теб? — кресна единият от грабителите, обръщайки се към Рижия.
В това време другият се шмугна в кухнята и измъкна оттам още две жени — една дебелана в бяла манта със забрадка на главата и едно около двадесетгодишно момиче с престилка, — което означаваше, че сега вече целият персонал на кафенето се намира в залата заедно с останалите действащи лица. Трябва да отдам дължимото на всички тези хора, защото те запазиха спокойствие, с изключение на обирджията, който не спираше да крещи. Но изведнъж започнаха да се случват доста странни неща. Рижия дояде палачинките си, избърса устата си със салфетка (за да видя всичко това, наложи ми се така да извъртя врата си, че рискувах да се сдобия с изкълчване и кривогледство едновременно!) и внезапно заяви:
— Я се разкарай, изрод такъв!
Точно така му рече. Честно казано, възхитих му се, тъй като моето настроение беше в съзвучие с неговия отговор. Аз също с удоволствие бих му заявила в очите нещо подобно, но не можех да не призная, че ако желязото в ръцете на младежа беше истинско, това щеше да е неблагоразумие действие от моя страна. Ала Рижия рече: „Я се разкарай, изрод такъв!“ — и това озадачи грабителя. Мога да се закълна, че той дори се смути, тъй като в продължение на близо половин минута остана да стои като вцепенен, а в това време Рижия остави салфетката и авторитетно продължи:
— Съветвам те веднага да си вдигнеш чукалата оттук. Взимай тези жалки пари и изчезвай, докато не съм се ядосал. В противен случай много ще съжаляваш. И недей да си мислиш, че щом сте си сложили маски на лицата, няма да ви намеря. Вдън земя ще ви открия.