Милионерът (Комедия в четири действия)

Йордан Йовков Милионерът Комедия в четири действия

Лица

МАСЛАРСКИ, чифликчия, председател на училищното настоятелство

Г-ЖА МАСЛАРСКА, жена му

ЕВГЕНИЯ, дъщеря им

Д-Р ХРИСТО КОНДОВ, ветеринарен лекар

БУБЕВ, прошенописец, училищен настоятел

КОКИЧКОВ, пенсионер, училищен настоятел

ФЪРГОВ, учител

Г-ЖА ФЪРГОВА, жена му

ЛЮБЕНОВ, учител по пеене

ЧУНЧЕВ, банков чиновник

ХРИСТИНА, учителка

ФАНКА, учителка

ЛАЗАРНИКА, слугиня у Масларски

Действието става в един малък град в Североизточна България, в наше време (1930 г.).

Бележки за външността и характера на действуващите лица

Масларски — 55–60-годишен. Той не е бил офицер, както обича да се хвали — най-много да е бил подофицер в кавалерията, — но външността му наистина напомня стар кавалерийски офицер в оставка. Охранен, закръглен, румен. Хубаво запазена бяла коса па ниски, леки къдрици отива назад. Мустаците му, също тъй бели и доста внушителни, отначало отиват надолу, но откъм края на устните изведнъж и от само себе си се изправят нагоре. Има и нещо като бамтел. Говори авторитетно, с патос, горещи се и се позабравя в хвалбите си. Инак, под тая комична тържественост и поза се крие добродушен човек. Изкон-тен е по един своеобразен начин, който съответствува на характера му: жакет (изрязан отпред) от сив, цветен плат — дреха, каквато (поне от такъв плат) никой не носи. Широки панталони от същия плат и бяла жилетка със златен, разделен на две страни кордон на часовник.

Д-р Кондов — 28–30 год., строен, хубав, с гладко при-чесана назад коса, бръснат. Интелигентен и умен, с пълна сигурност в постъпките и думите си, той стои несравнимо по-високо над средата, в която живее, и се отнася към другите някак снизходително, с една добродушна ирония, която не обижда. Изобщо с цялата си външност и държане той е твърде приятен и симпатичен момък. Облечен е елегантно, но без предвзетост.

Кокичков — 60 год., посредствен човек, който си мисли, че може да надхитри другите, и все тича подир големи планове, които винаги пропадат. Лек, пъргав. Ниско чело, набраздено с гъсти бръчки, бели коси и бели мустаци. Носи права, демодирана яка, силно изрязана отпред, тъй че в отвора й стърчи адамовата ябълка на шията, връзка — извехтяла, също тъй отдавна излязла от мода, с грамаден бант, в който обаче не липсва някаква чудновата металическа карфица. Носи стар, позеленял редингот, и то не от кокетство, а защото няма друга дреха. Панталоните му са сиви, изтъркани и взети от съвсем друг костюм.

Бубев — 45 год. Първото впечатление, което прави, е на човек, който в момента не е пиян, но е отчаян пияница. Бледно, възжълто, отпуснато лице, малка черна брада, която изглежда не че е оставена нарочно, а небръсната отдавна от небрежност. Гъста, разчорлена коса, строг, навъсен поглед. Носи як, дебел бастун. Облечен е небрежно, с омачкани дрехи, със страшно издути джебове, поради навика да носи всевъзможни работи в тях. Страстен партизанин, той винаги е нащрек, готов да посрещне или да нанесе удар.

Любенов — 27–28 год. Носи всички типични белези на ония млади хора, които са се причислили към служителите на изкуството и живеят за изкуството. Облечен скромно, но все пак, главно в яката и връзката — нещо оригинално, артистично Хубава коса, малки черни мустачки, намалени като две точки под носа му, бръснат, но ъглите на косата до ушите са спуснати доста надолу — нещо като маджарски бакени. Занесен, мечтателен поглед. Изражението на лицето му като че казва: „Аз съм музикант, аз страшно обичам музиката, чакайте, ще видите какво ще направя!“ — Всъщност нищо няма да направи. Стеснителен, мълчалив. Постоянно си играе с камертона, тананика мелодии или взема тон.

Чунчев — 27–28 год. Тип на провинциален франт — с всички прекалености и увеличени пропорции, с които провинциалните шивачи копират модните журнали. Риза от най-шарен поплин, връзка от най-ярък цвят. Синьо или черно сако върху светлокафяви „чарлстон“ панталони. Неговото нещастие е големият му нос и рано оплешивялата му глава. Тия недостатъци той се мъчи да заглади с особено достойнство и изисканост. Обръ щенията му обаче си остават някак чужди, като че той винаги подражава на някой друг човек, когото смята за образец на елегантност.

Фъргов — 45–50 год. Цялата му външност говори едно: „Защо ме задържате тук, аз имам работа!“ Мислите му, цялата му душа е останала някъде другаде. Ниско остригана, щръкнала коса, ниско чело, не печално, а по-скоро сурово замислено изражение на лицето. Мустаците му, жълти, доста големички, са отпуснати надолу, останали тъй, както са си порасли — никога ножица не е отрязала нито косъм от тях. Жълти шаечни дрехи, червена вратовръзка. Ръце и обувки на работник.