Д-Р КОНДОВ. Но, г-н Бубев, какво искате от мене?
БУБЕВ. Докторе, вие ще напишете едно опровержение. Ще го напечатаме в „Наш край“. Опровержение, че аз не съм говорил против дружеството „Кавал“ и пр.
Д-Р КОНДОВ. Не, това не мога да направя. Аз в политически разпри не се меся.
БУБЕВ. Ще го направите.
Д-Р КОНДОВ. Не.
БУБЕВ. Тъй ли? Разбирам. Сбогом. (Тръгва да си излезе, но се обръща) Вие, г-не, може да стреляте върху ми, може да ме убиете, мене да убиете, но моята чест — не! (Излиза)
Д-Р КОНДОВ. Чуден човек!
КОКИЧКОВ. Остави го. Пияница! Политическа нула… Чунким той не е по-голяма нула. Остави го, докторе, и той е голям месоядец. Чакай, аз ще го стигна и ще му напълня главата. (Връща се) А за оная работа, докторе, за фабриката — тайна. И да ти кажа ли, най-много се пази от Масларски. Приятел ми е, ама едни уста има, ще го раздрънка, та ще го чуят и умрелите. Не казвай никому.
Д-Р КОНДОВ. Добре, добре, г-н Кокичков.
КОКИЧКОВ. А онзи аз ей сега ще го стигна. (Връща се пак) Масларски се готви да става кмет, обещава ми нещо. Какво ще ми даде? — Служба. Или ще ме забърка в някоя далавера, та цял живот не моя се оправи. А частната работа е свято нещо. Ний пак ще приказваме, нали, докторе?
Д-Р КОНДОВ. Да, да, г-н Кокичков.
КОКИЧКОВ. Чакай сега да стигна аз онзи. Довиждане, докторе… (Излиза. На вратата се чука)
Д-Р КОНДОВ. Влезте! (Влизат Фъргова и Фъргов)
Г-ЖА ФЪРГОВА. Докторе, какви са таквиз твоите гости? Бубева го срещнахме сърдит, бай Таско пък се ухилил до уши. Комедии! (Смее се) Още гости искаш ли?
Д-Р КОНДОВ. Моля, моля. Заповядайте, седнете.
ФЪРГОВ (сяда прибрано до масата и веднага се заглежда в тавана, в картините по стените, гледа в микроскопа. Фъргова сяда на канапето).
Г-ЖА ФЪРГОВА (като вижда, че докторът се двоуми къде да седне). Тук седни, докторе! Седни до мене! Знаеш ли защо сме дошле? Да ти кажем, че записахме Мичето, дъщеря ни, в дружеството „Кавал“. Защо сте го нарекли пък „Кавал“, докторе? С кавали ли ще свирите? (Смее се)
ФЪРГОВ (поглежда часовника си).
Г-ЖА ФЪРГОВА. Виж го моя мъж, още неседнал и загледа часовника си. (На доктора.) От пустото учителство му е останал този навик.
ФЪРГОВ. Работа имам.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Работа… на лозе ще ходим. Докторе, затуй сме дошле, я ставай да те водим на череши. Хубави череши имаме и родили, родили — толкоз листа нямат, колкото череши.
Д-Р КОНДОВ. Бих дошел, но…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Хайде, хайде! Ще видиш и пчелите на мъжа ми. Той затуй бърза.
Д-Р КОНДОВ. Вие имате пчели, г-н Фъргов?
ФЪРГОВ. Имам няколко кошера. Система Дадан-Блат.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Уф, система! Затуй не сме видели нито капка мед. И с кокошките му е тъй.
Д-Р КОНДОВ. А, и кокошки имате?
ФЪРГОВ. Имам. Породисти кокошки имам, но…
Г-ЖА ФЪРГОВА (пресича го). Чакай, аз ще кажа. Докторе, кокошките му са хубави, но той ги бърка. Ще ги умори да им налива лекарства в устата. И сал току ги гони да види имат ли яйца. И знаеш ли що? (Шепне му нещо на ухото) Да! (Смее се) Хайде, хайде, ставай да вървим на лозе.
Д-Р КОНДОВ. Съжалявам, г-жо, но не мога да дода.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Да не отидеш да слушаш Масларски?
Д-Р КОНДОВ. Не, не мисля за ходя.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Евгения я завели на чифлика. (С престорено участие) Не била май добре. И знаеш ли какво, докторе!? (Шепне му нещо) Да! Кашли. Гледаш я такваз уж здрава, хубава…
Д-Р КОНДОВ. Да, г-ца Евгения е хубаво момиче.
Г-ЖА ФЪРГОВА. А пък болна. И майка й, тая Масларска, каквато е строга, как не можа да я научи на нещо. Евгения игла не може да улови! С ръкавици чинии мие! (Смее се)
ФЪРГОВ (поглежда часовника си).
Г-ЖА ФЪРГОВА. Да беше дошел, докторе, с нас. Мичето ни чака, и тя ще доде. Ах, нежна душа е мойта дъщеря! Такава умна, такава мила! И всичко й иде отръки, всичко може. Сега иска да учи италиански. Мамо, казва, докторът знае италиански, може да ми дава уроци. А, докторе, искаш ли?
Д-Р КОНДОВ. Г-жо, много съм занят; когато бъда по-свободен.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Аз искам да й предаваш. Ах, нежна душа е мойта дъщеря! Свири на китара, пее. Че дохождай по-често у нас, докторе! Снощи де сте били!? Знам, знам.
Д-Р КОНДОВ. Бяхме на бирария.
Г-ЖА ФЪРГОВА. С кого?
Д-Р КОНДОВ. Любенов, Чунчев, г-ца Фанка.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Други?
Д-Р КОНДОВ. Г-ца Христина.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Уф, тоя шантеклер пък, не мога ла го търпя. И все се мисли за хубава. А годинките, годинките й! (Шепне нещо на доктора) Да! (Смее се) Как не й омръзна да се разхожда всяка вечер в градината по мрачевата. Мрачевите да я завлекат! (Смее се)