ФЪРГОВ (поглежда часовника си).
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ти пак се разбърза, почакай. (На доктора) Само с моди по разходки не може, докторе. Една жена трябва да умее от всичко. На Тинка, на Таско Кокичката дъщеря му — каква отпусната, каква мързелана. Спи до девет часа и както лежи, ще извика: Мамо, донес ми закуската тука! Все яде, все плюска. Плюсъка да я удари! (Смее се)
ФЪРГОВ (става). Да вървим, късно става.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Почакай, сега… (На доктора) Не ми се харесва днескашнкя свят. (След кратко замисляне) Аз, докторе, съм отгледала дъщеря и бог ми я даде, както исках. Ах, тя ще бъде идеална жена, иде-а-лна! Докторе, да беше дошел с нас.
Д-Р КОНДОВ. Не мога, г-жо, днес не мога.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Колко ще стане мъчно на Мичето! Докторе, тогаз ще ми обещаеш, че ще додеш у нас. Обещаваш ли?
Д-Р КОНДОВ. Обещавам, обещавам.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ела, ще ти разправя нещо. Знаеш ли що? (Шепне му нещо) Да! (Смее се) Непременно да додеш, докторе. Ела утре, в други ден, когато искаш. Сега ний да си ходим. (Става; отвън се чуват гласове) Ето на — гости идат. Кои ли ще са? Пак някои кавалджии… (Смее се) Докторе, ще ви чакам у дома! Довиждане!
ФЪРГОВ. Довиждане, докторе!
На вратата се почуква и веднага влизат: Христина, Фанка, Чунчев и Любенов. С Фъргови се срещат при вратата. Докторът остава зад писалището си.
Г-ЖА ФЪРГОВА. У, то цяла войска било! (Смее се)
ФАНКА. Г-жа Фъргова!
ЧУНЧЕВ и ЛЮБЕНОВ. Г-н Фъргов!
ФАНКА. Че къде сте станали? Защо не постоите?
Г-ЖА ФЪРГОВА. А, ще си ходим. Да има място и за вас.
ЛЮБЕНОВ. Г-н Фъргов, останете вие.
ФЪРГОВ (гледа часовника си). Бързам, работа имам.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ще ходим на лозе.
ФАНКА. Г-жа Фъргова, кога ще додем и ние? Много череши сте имали.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Нямат, Фанке, нямат. Зърно нямат. (На всички) Довиждане!
ВСИЧКИ. Довиждане!
Фъргов и Фъргова излизат; на прага Фъргова се обръща, изглежда влезналите и затваря вратата след себе си.
ФАНКА. Добър ден, докторе!
ЧУНЧЕВ и ЛЮБЕНОВ. Добър ден, докторе.
Д-Р КОНДОВ. Добър ден, добър ден…
Христина не поздравява доктора, застава на известно разстояние от него, изглежда го продължително с особена, полусърдита, полувесела усмивка и след туй сяда на канапето.
ЧУНЧЕВ. Докторе, тъй ли трябваше? Ние бяхме досега у г-ца Христина и ви чакахме да додете.
ФАНКА. Да ни донесете бонбони, шоколад.
ЧУНЧЕВ. Разбира се. А вие не додохте. Пръв вие трябваше да додете, докторе, тъй прилича, а не г-ца Христина. Може ли? Годеник сте…
Д-Р КОНДОВ. Годеник? Какъв годеник!
ФАНКА. А! вижте го как приказва… (Смее се)
ХРИСТИНА. Оставете го. Ще се шегува пък!
Д-Р КОНДОВ. Не, ни най-малко не се шегувам. Но днес не зная какво става с хората, нито какво става с мене. Струва ми се, че светът се обръща наопаки. Пък и не ми е добре, глава ме боли.
ФАНКА. То е от много щастие, докторе… (Смее се)
Д-Р КОНДОВ! Или от много нещастие…
ХРИСТИНА. Пак шеги. Стига, стига. Я кажи по-добре, защо Фъргови бяха подранили толкоз?
ФАНКА. Наистина, докторе. Фъргова — като кога?
Д-Р КОНДОВ. Дошли бяха да ме канят да съм отидел на лозето им за череши. Семейна разходка. И Мичето, дъщеря им, щяла да бъде. Мичето искало да учи италиански. Майка й ме моли да съм й давал уроци.
ФАНКА. Хрнстино, чуваш ли? Мичето искало да учи италиански.
ЧУНЧЕВ. Че тя български не знае!
ЛЮБЕНОВ (играе си с камертона). Тя дохожда да се запише в дружеството „Кавал“. Аз мисля, че не е много музикална. Казва, че свирела на китара…
ФАНКА. Тая китара! Майка й е проглушила света с нея. Ах, боже, да не падне човек под езика на тая Фъргова! (На доктора) Та за туй бяха дошли?
Д-Р КОНДОВ. Да.
ХРИСТИНА. Разбирам, разбирам. Знам аз какви мрежи плете Фъргова. И ти, докторе, може би си обещал, че ще отидеш?
Д-Р КОНДОВ. Къде?
ХРИСТИНА. На лозе.
Д-Р КОНДОВ. Не, отказах им. Не ми се ядат череши. Не ми се приказва италиански (усмихнато) с Мичето.
ЧУНЧЕВ. Виж, туй, докторе, е хубаво от ваша страна. Разбира се, че не бива да отивате. Недейте забравя, че вие вече не сте свободен.
Д-Р КОНДОВ. Как да не съм свободен! Напротив, тъкмо защото съм свободен, затуй отказах.
ХРИСТИНА. Пак се шегуваш. Слушай, ще се разсърдя наистина!
Д-Р КОНДОВ. Защо? — Не ми се ходеше на лозето на Фъргови, защото мисля да поизляза вън от града. Мисля да отида към Али-Анифе.