Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, да си помисля…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какво ще мислите!
Д-Р КОНДОВ. Да отложим за друг път.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, не, още сега.
Д-Р КОНДОВ. Но, г-жо, може би ще ви стеснявам.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Никакво стеснение. Хайде, ставайте!
Д-Р КОНДОВ. Трябва да кажа на хазаите си, да се пренеса.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Аз ще уредя всичко, вие не берете грижа. Вървете с мене. Тръгвайте!
Д-Р КОНДОВ. Аз ще дода сам…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, с мене — още сега. Тръгвайте. (Докторът си взема шапката; зад вратата се чува шум)
Д-Р КОНДОВ. Но коридорът е пълен с хора. Ще ни видят.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Нека ни видат! (По-силен шум) Безсрамници!
Д-Р КОНДОВ. Може оттук да излезем, из тая врата.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. По-скоро! По-скоро!
Д-Р КОНДОВ. Моля, заповядайте! (Прави й път)
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не, докторе, сега вие напред, а аз след вас! (Излизат)
Завеса
Трето действие
Трапезарията у Масларски. Д-р Кондов и Масларски играят на карти. Вън все повече притъмнява. От време на време блясват светкавици и се чува гръм. Иде буря.
МАСЛАРСКИ. Докторе, много ви върви, доктор е! Ето на — картите пак са у вас! Ах, пропаднах си аз, пропаднах… Люто съм ранен в лявото крило!… Играйте, докторе!
Д-Р КОНДОВ (хвърля карта). Комуто не върви на карти…
МАСЛАРСКИ. …върви му на любов. (Смее се) Стар съм, докторе, стар съм… Не ми върви и туйто… На! (Хвърля карта)
Д-Р КОНДОВ (захвърля картите и става). Не ща да играя вече. Не ми се играе. Омръзна ми… (Отива към вратата)
МАСЛАРСКИ. Защо, докторе? Я седнете, седнете. Седнете да си изкараме играта… (Като вижда, че докторът опитва вратата) Заключена е.
Д-Р КОНДОВ (оставя вратата и поглежда часовника си). Три часа вече как седим тука заключени, като че сме убийци. Г-н Масларски, аз не очаквах това! Едвам вчера додох у вас и ето неприятност, и то каква — виждам се заключен. Ако туй е шега — шегата е много лоша, ако пък е с някаква цел — защо? С какво право?
МАСЛАРСКИ. Докторе, уверявам ви, случайно е. Може ли да се помисли, че жена ми ще вземе да ми заключи нарочно. Случайно е. Завъртяла е ключа в бързината си, ей тъй, по навик, и е излязла. Тя и други път е правила тъй.
Д-Р КОНДОВ. Как? И други път?…
МАСЛАРСКИ. И други път. Не, не… т.е. да, но…
Д-Р КОНДОВ. Значи, вие и друг път сте заключвани?
МАСЛАРСКИ. Неее… докторе, не… т.е. да… Но то е друго. То, знайте, докторе, е, тъй да се рече, вътрешна работа, семейна работа. То е друго. А сега, докторе, сега, уверявам ви, случайно е.
Д-Р КОНДОВ (пред прозореца). Но аз не мога да стоя повече тука. Ще отворя прозореца и ще скоча вън.
МАСЛАРСКИ. Докторе, не правете глупости! Потърпете малко. Жена ми ще си доде, където и да е отишла, тя вече ще си доде. Ако тя не си доде, слугинята ще си доде. И таз глупачка, тя барем защо е излязла! Чакай, аз нея ли… (Чува се силен гръм) И къде ще ходите, докторе? Не виждате ли — ще вали…
Д-Р КОНДОВ. Но аз имам работа, г-н Масларски.
МАСЛАРСКИ. Потърпете, докторе, потърпете. Още малко потърпете. Такива работи се случват. Я седнете. Ще ви разкажа една съшо такава история, като нашата. Седнете, седнете. (Докторът сяда; още по-силен гръм.) Ето, заваля! Какъв дъжд!… Такива работи се случват, докторе. Също такава една история беше се случила с мой та баба, бог да я прости. Отива веднъж тя, знайте, на черква, сяда на трона си и, като всяка стар жена, заспива… (Гръм). Какъв дъжд! Какъв пороен дъжд!
Д-Р КОНДОВ (става и отива към вратата).
МАСЛАРСКИ. Къде, докторе?
Д-Р КОНДОВ. Ще взема и ще строша тая врата!
МАСЛАРСКИ (скача). Докторе, само това не може! (Застава между доктора и вратата) Не може, не може, не може! А! Хич и на ума си да не туряте такова нещо. Да счупите вратата? Жена ми за една счупена чиния дига такива скандали, а за една врата!… Оставете, докторе… Ако счупим вратата, по-хубаво тогаз да избягаме нейде далеч и повече да не се връщаме… Недейте прави такива работи…
Д-Р КОНДОВ (връща се и сяда).
МАСЛАРСКИ. Още малко търпение, още малко. Жена ми ей сега ще си доде. (Гръм) Какъв дъжд! Какъв силен дъжд! Та, докторе, да си продължа приказката. Сяда, знайте, баба ми на трона и заспива… Излиза попът, излиза и клисарят и заключва черквата… (Чуват се звънци на файтон и спират) Я чакайте! Звънци… (Радостно) Жена ми! Аз нали ви казах, докторе. Жена ми. Спасени сме, спасени сме! (Замисля се) Но как тъй — файтонът е нашият. Жена ми, значи, не е била в града, на чифлика трябва да е ходила…