МАСЛАРСКИ. Но нали трябва да се поприготвим?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Всичко съм приготвила, всичко. (Звъни.) Ако ти спиш до девет часа, аз съм станала в четири. Що работа съм свършила. Най-напред отидох при поп Петра…
СЛУГИНЯТА (влиза). Вий ли звъните, госпожа?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Донеси вързопа, вързопа, дето го снехме от файтона. В салона е. По-скоро! (Слугинята излиза) Отидох при поп Петра. „Отче — реках, — до дванайсет часа искам книжата за венчаването да са готови“. Той — хъка-мька. „Не, реках, туй ще стане, не може.“
МАСЛАРСКИ. Браво бе, Дафинке! А той?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Съгласи се, какво ще прави.
СЛУГИНЯТА (донася вързопа. Масларска го взема, слага го на масата и бързо започва да го развързва).
Г-ЖА МАСЛАРСКА (на слугинята). Върви да стъкнеш огъня в кухнята. Да има жар. Хайде.
СЛУГИНЯТА. Пражоли ли ще печем, госпожа?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ума си ще печеш! Нека стане жар, ти казвам, аз знам какво ще правя. Хайде върви! (Слугинята излиза)
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Жар ще трябва за кандилницата на попа. (Изважда две кутии с бонбони, поглежда ги и ги оставя на масата) После ходих при кмета (изважда няколко разноцветни копринени панделки) да уредя отпуска на доктора. (Изважда тюл за було, булчински цветя) И той не искаше, но и той се съгласи. Не му казах какво ще правим, но го поканих да доде у дома с жена си. Ей сега ще додат. Те ще кумуват. (Изважда две венчални свещи)
МАСЛАРСКИ. А! Свещи! Че ти всичко си приготвила!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Че ти как мислиш!
МАСЛАРСКИ. Браво бе, Дафинке. Значи, сватба, а?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ами, ще ги оставя да грабнат доктора изпод носа ми. Да имат да вземат!
МАСЛАРСКИ. Три милиона и седемстотин хиляди! Туй са пари!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. След обяд, като се научат, че всичко е свършено, ще си прехапят езиците. Ще познаят с кого имат работа.
МАСЛАРСКИ. Браво бе, Дафинке, браво! Виж, аз да бях, тъй не можех го свърши.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Уф, за какво ли те бива тебе!
МАСЛАРСКИ. Как тъй?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Хайде, хайде. Работа имаме, какво ще се разправяме. Да отида да кажа на младите да се облекат и да се приготвят. Ей сега ще доде попът. (Излиза, като взема със себе си тюла за було и други някои от покупките)
МАСЛАРСКИ (разхожда се с ръце в джебовете и си подсвирка; звъни, явява се слугинята). Слушай, Лазаринке, слез долу в маазата. Има там в кюшето, откъм прозореца, бутилки с вино, заровени в земята. Извади пет-шест бутилки. Старо вино е то. То е на толкоз години, на колкото години е Евгения. За сватбата й съм го държал аз. Хайде върви…
СЛУГИНЯТА. Ма, господарю… таквозинка… ще жените ли г-ца Евгения?
МАСЛАРСКИ. Че не виждаш ли? Хайде върви!
СЛУГИНЯТА (замисля се, после тръгва, но бърше очите си с престилката си)
МАСЛАРСКИ. Я чакай! Ти какво… плачеш ли?
СЛУГИНЯТА. Мъ… мъ… мъчно ми е за г-цата…
МАСЛАРСКИ. Туйто! Глупачка! Госпожицата я женим за милионер, за милионер! Разбра ли! Върви за виното! (Туря ръце в джобовете си, разхожда се и си подсвирна)
Г-ЖА МАСЛАРСКА (влиза). Защо стоиш? Защо стоиш… да те пита човек. Толкоз работа има.
МАСЛАРСКИ. Какво да правя, Дафинке?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Довечера младите заминават. Аз от плана си ни йота не изменям, довечера в седем часа заминават. Ще им трябват пари.
МАСЛАРСКИ. Да, пари… но как…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Вземи напиши им един чек. Оттук те ще идат във Варна, от Варна в София, от София… в Италия може да отидат иди другаде. Млади са, нека походят. Ще им трябват пари.
МАСЛАРСКИ. Да, ще трябват пари.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. На първо време стигат им осемдесет хиляди лева. После ще видим. Машини им един чек за осемдесет хиляди.
МАСЛАРСКИ. Но зетят има пари.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави. Тях да не ги бутаме. Три милиона и седемстотин хиляди. Таз цифра е била щастлива за нас. Нека да не ги бутаме.
МАСЛАРСКИ. И аз тъй те кажа. Да не ги бутаме, да им дадем сега ние. (Сяда и се готви да пише) Я слушай! Защо да е за осемдесет хиляди? Дето са осемдесет, там са и сто. Да го направим за сто хиляди, а?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Добре, добре. Направи го за сто хиляди, само по-скоро. (На слугинята, която влиза) Какво има?
СЛУГИНЯТА. Г-жа, додоха две госпожици и един господин. И г-н Александър е с тях.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Покани ли ги в салона?
СЛУГИНЯТА. Там са, г-жа.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Добре, аз ще дода. Иди си ти. Я чакай! Кажи на Евгения, като се приготви, да пусне грамофона.
СЛУГИНЯТА (излиза, като, щом се обърне, започва пак да трие очите си с престилката си).
МАСЛАРСКИ (който в това време пише чека). Кои са тия гости?