Г-ЖА МАСЛАРСКА (сопнато) Я стига! Тук работа ли що въртим, или те приказваме. (На слугинята, която влиза). Какво има?
СЛУГИНЯТА. Г-жа, едни хора там,… трупат се на портата… гледат. Питат за г-н доктора.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какви хора? Кои са те?
СЛУГИНЯТА. Не знам ки… Питат за г-н доктора, Имали болни добичета, казват.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Болни добичета! Знам аз де ги боли!
СЛУГИНЯТА. Мина и оная… даскалицата, Христина. И тя пита за г-н доктора.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Тъй ли? А ти защо държиш портата отворена? Ще те убия!
СЛУГИНЯТА. Портата е заключена, г-жа!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Да не отваряш, че те утрепвам. Слушай. Ще додат кмета и попа, само тях ще пуснеш и ще заключиш, чу ли? Хайде върви! Чакай! Като влезе кмета и попа, ще заключиш портата, а ключа ще донесеш на мене. Разбра ли? На мене ще донесеш ключа, тука. Хайде върви! (На Масларски и Кокичков) Виждате ли ги? Още обикалят. Зверове!
МАСЛАРСКИ. Нека си обикалят, какво има.
КОКИЧКОВ. Птичето си е в клетката.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Невъзпитани хора! Ужасии хора! (Откъм салона се чуват гласове и смях. Грамофонът свири валс)
КОКИЧКОВ. Танцуват!…
МАСЛАРСКИ. Млади. Ах, не съм спокоен. Танцува ми се и на мене. (Смехове) Я слушайте! Що отида и аз…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Почакай. Всички ще идем. (Смехове откъм салона)
ЕВГЕНИЯ (втурва се тичешката). Ах, мамо, колко съм щастлива! Колко съм щастлива!… Дай да те целуна, мамичко! (Целува г-жа Масларска) И тебе, татенце… (Целува го) И тебе, г-н Кокичков. (Целува го)
КОКИЧКОВ. Младост! Младост!…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Стига, Евгенио. Де остави годеника си?
ЕВГЕНИЯ. Там е.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Иди при него. Танцувай с него. Самичък да не го оставяш!
ЕВГЕНИЯ. Отивам! Отивам! (Излиза тичешката)
КОКИЧКОВ. Младост! Младост!
В салона грамофонът млъква. Гласовете утихват.
СЛУГИНЯТА (влиза). Г-жа, кмета и попа додоха.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Де са?
СЛУГИНЯТА. В салона са.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Заключи ли портата?
СЛУГИНЯТА. Заключих, г-жа. На ви ключа.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Дай го! (Взема ключа и го туря в чантата си) Туй е най-сигурното.
МАСЛАРСКИ. Да, туй е най-сигурното.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Никой няма да влиза и никой няма да излиза. Да вървим вече! Бай Таско, вземи! (Подава му подноса с покупките)
МАСЛАРСКИ. Да вървим.
Г-ЖА МАСЛАРСКА (усмихната). Свърши се!
МАСЛАРСКИ. Свърши се!
Грамофонът започва валс. Масларски и Масларска се гледат усмихнати, поклащат глава в такта на валса, след туй започват да танцуват и, както танцуват — излизат към салона.
КОКИЧКОВ (след тях). Е, тъй, тъй… Сватба е! (Смехове и ръкопляскания откъм салона)
Завеса
Четвърто действие
В трапезарията у Масларски. Г-жа Масларска и Масларски, и двамата с очила, седят до масата. Масларски пише, а г-жа Масларска вади от чантата си малки бележки, прочита ги и ги нарежда настрана.
МАСЛАРСКИ. Готово! Виж сега, Дафинке, как го направих. (Чете). Г-ца Евгения Н. Масларска и г-н д-р Христо Кондов, ветеринарен лекар, венчани. 28 май 1929 г., гр. еди-кой си…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, та… туй ли е то? Че какво ми разправяше ти, че си щял да го направиш е! не знам как си…
МАСЛАРСКИ. Но туй не е всичкото, Дафинке. Туй е тъй да се рече, официалната част, туй е обявлението. Друго, друго ще има и то е главното.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти все таквиз главни ги бълнуваш.
МАСЛАРСКИ. Вътре във вестника, в хрониката, на видно място ще има ето що: заглавие — венчани. После: научаваме се, че нашият политически приятел, г-н Никола Масларски, едър землевладелец, е венчал дъщери си, симпатичната г-ца Евгения с младия и многообещаващ ветеринарен лекар, г-н д-р Христо Кондов. Честито и пр. Ето какво ще има — и туй е главното…
Г-ЖА МАСЛАРСКА, Няма да го напечатат…
МАСЛАРСКИ. Аз пиша на редактора. Няма да го напечатат ли? Защо поддържам партия, кога не ще го напечатат? Ще го напечатат не, ами и хоро ще играят… (Вън на улицата се чува свирка на автомобил. Масларска поглежда през прозореца) Какъв е тоя автомобил? От отзарана току минава насам-натам. Един жълт автомобил. Такъв автомобил в нашия град няма.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, автомобил, като автомобил.
МАСЛАРСКИ (разхожда се). Ще го напечатат, Дафинке, ще го напечатат. И може обявлението никой не ще го прочете, ама туй в хрониката — всички ще го прочетат. Ще го прочетат и ще кажат, пустия Масларски, много му върви! Знайте ли кой е зет му? — Д-р Христо Кондов. Милионера ли? — Да, той. А! — ще рекат — тъй е то — пари при пари отиват. И дядото милионер, и зетят милионер.