Г-ЖА МАСЛАРСКА. То не е вярно. То не е било никога.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Знам, знам. Тя сама разправя, хвали се. Кой ли пък й вярва? Вещицата, бива я само за таквиз на поразии. Пораза да я порази! (Смее се) И знайте ли, г-жа, какво казвала: „Аз бях годена, рекла, за доктора, но г-жа Масларска ми го отне“…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Таз Христина! Да не ме струва, да не ме струва, че ще я срещна, та нищо и никакво ще я направя! Отнела съм й била доктора! Че аз мога ли да заповядвам на чуждия син? Аз на дъщеря си не мога да заповядам, че на него ли? Хич не съм се и намесила дори. Какво им казах аз — обичате ли се, рекох? — обичаме се. Добре. Щом се обичате, ето ви попа — венчавайте се. Туй е то всичкото.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Белким не знам, г-жа! Тъй е. Ама таз Христина… Я да я оставим таз Христина. Много има да се разхожда тя с тоз, с онзи в градината по мрачевата. Мрачевите да я завлекат! (Смее се. На Масларски) Г-н Масларски, у вас има радост.
МАСЛАРСКИ. Защо? Каква радост?
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ще ви изберат за кмет.
МАСЛАРСКИ. Отде знайте? Да не сте сънували някой сън?
Г-ЖА ФЪРГОВА. Едно птиченце ми каза. (Смее се) Как да не знам? Нали срещу нас е кръчмата на Янаки Гагаузина — и не знам пък защо са и турили туй ваджишко име „Китай“ — що мъже се събират там, пият, викат. И чувам ги как си приказват: „Масларски ще изберем. Масларски ще бъде кмет“…
МАСЛАРСКИ. Е да… народът е разположен… народът иска…
КОКИЧКОВ. Искат, искат. Всички искат.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Нека пък да изберат един умен човек. Казвам на Михаила: ще отидеш, казвам, и ще си пуснеш гласа за г-н Масларски, чуваш ли? Да не пуснеш за другиго, че не те прибирам в къщи! (Смее се) Нали тъй, Михаиле?
ФЪРГОВ. Да… разбира се. (Гледа часовника си)
КОКИЧКОВ. Всички ще гласуваме за г-н Масларски.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Всички, всички!
МАСЛАРСКИ. Е, е… то избора вече сигурен…
СЛУГИНЯТА (влиза). Господарю, телеграма…
МАСЛАРСКИ. Телеграма ли? Дай я сам тук! (Отваря телеграмата.) От младите. Дафинке, телеграма от нашите, от младоженците. (Чете) „Приветствия от морето. Щастливи сме. Хиляди целувки. Евгения. Христо.“
Г-ЖА ФЪРГОВА. Как да не ще са щастливи! Къде ли стоят сега там, във Варна, едни до други, и си гледкат… оная месечина, онуй море… ах! (Смее се) Първа телеграма ли получавате, г-жа?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Как първа — всеки два часа получаваме телеграма.
МАСЛАРСКИ. И все по хиляди целувки.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Е, богати хора, и целувките им много. (Смее се) Ами де ще отидат, г-жа?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ще отидат в София. Оттам ще идат в странство. Може да отидат в Италия.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Милионери нали са, може и на месечината да отидат. Знайте ли, че дошел още един милионер?
МАСЛАРСКИ. Тоя, с жълтия автомобил ли?
Г-ЖА ФЪРГОВА. Той, той. Видяхме го ей сега.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Защо вярвате, г-жа, може ли? Че го милионерите от кило просо повече станаха…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Нека, г-жа, нека. Нека да са много. И ний да си вземем по един.
МАСЛАРСКИ. Видяхте ли го, казвате? Де го видяхте?
Г-ЖА ФЪРГОВА. На сладкарницата. На една маса седяха с Бубев.
МАСЛАРСКИ. С Бубев! Е, разбрах сега, разбрах какъв милионер ще е той. Не е милионер. Някой партизанин ще е, изпратен около изборите. Слушай, бай Таско, ние трябва да разберем тая работа, иди да видиш. Тез хора може да ни побъркат нещо, може и пари да пуснат. Я иди да видиш…
КОКИЧКОВ (става). Отивам. Ей сега ще разбера всичко. Ще разбера и ще дода да кажа. Да го видим този милионер що за птица е. (Излиза)
МАСЛАРСКИ. Милионер ли? Никакъв милионер не е. Агент-провокатор. Сегашните хора тъй са — няма пукната пара в джеба си, ама ще се качи на автомобил, ще се напери, като че е княз. А ний и чифлик имаме, и земя имаме, а пък си ходим по старому — с файтон и със звънци… Милионер ли? Ще видите, че никакъв милионер не е… Знам аз…
Влизат Фанка, Чунчев и Любенов, поздравяват с честит зет г-жа Масларска и Масларски и сядат.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Е, Фанке, кога ще поздравим и тебе? Само се водите с Чунчев, а нито годеж, нито сватба.
ФАНКА. И то ще бъде, г-жа Фъргова.
МАСЛАРСКИ. Ще бъде, ще бъде. Аз ви казвам, че ще бъде, нали, г-це Фанке? Ожени ли се председателя на дружеството „Кавал“, всички подир него ще се оженят, всички до един. Тъй беше едно време с дружеството „Френска реч“ — изжениха се членовете и дружеството се разтури. (Смее се)
Г-ЖА ФЪРГОВА. Тогаз и г-н. Любенов е на реда. Какво ще кажете, г-н Любенов?