ЛЮБЕНОВ (разрошва косите си, смутен). Аз ли? Какво да кажа… не знам какво да кажа…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Много е срамежлив г-н Любенов.
МАСЛАРСКИ. И на г-н Любенов ще намерим една булка. Гледайте си работата — тръгна тя, всички ще се оженят…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Само Христина няма да се ожени. Тя ще чака някой милионер.
ФАНКА. Знайте ли какво? Сега, като идехме, видяхме на сладкарницата Христина с Бубев и е оня, с жълтия автомобил.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Кой е тоя човек ма, Фанке?
ФАНКА. Милионер бил.
МАСЛАРСКИ. Хайдее!… Пак милионер…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я се оставете! Сега, който доде, все е милионер. С кого беше, казваш, Фанке?
ФАНКА. С Христина и с Бубев. И таз Христина, как съм я намразила! Вчера искала да се трови, а сега като се смее — примира от смях…
Г-ЖА ФЪРГОВА. Под бяло да се засмее. (Смее се) Я я остави ти нея, Христина, ний си я знаем нея ами оня, оня, другия, какъв е той женен ли е, Фанке?
ФАНКА, Ерген бил, г-жа Фъргова.
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ерген? Е, тъй… като какъв е… видя ли го хубаво?
ФАНКА. Видях го — красив, елегантен, с роза тук, на петелката, И важен, важен, личи си, че е милионер.
МАСЛАРСКИ. Милионер… какво ми разправяте вие… милионер! Аз ви казвам, че тоя човек я има сто лева в джеба си, я не. Милионер… зная ги аз таквиз милионери…
ЧУНЧЕВ. Не, г-н Масларски, вярно е — много богат човек бил. Той дохажда в банката, приказва с директора. Дохажда няколко пъти, влиза, излиза, но какво прави, не знам. Вярно е, милионер бил. Автомобилът е негов собствен.
МАСЛАРСКИ. Не вярвам аз. Никакъв милионер не е той.
Г-ЖА ФЪРГОВА. И аз тъй ще кажа. Отде-на къде пък ще е милионер? (Става) Приказки…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Но къде, г-жа Фъргова?
Г-ЖА ФЪРГОВА. Ще си ходим. Не виждате ли — моя мъж сал току гледа часовника си — пустия му обичай е такъв. Ще си ходим, ще се приберем. Нам не ни трябват милионери, ний сме сиромаси хора. (Смее се) Довиждане, г-жа! (На всички) Довиждане!
ФЪРГОВ. Довиждане. (Излизат)
ФАНКА. Тъй казва Фъргова, ама сега ще отиде да вземе Мичето и ще я заведе на сладкарницата. Тя мисли, че щом милионерът види дъщеря й, и ще я вземе…
МАСЛАРСКИ. Ще я качи на автомобила си и ще я занесе, а? Барем да е милионер…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Я оставете тоз милионер. Взе да ми става лошо пече…
МАСЛАРСКИ. Наистина, стига…
ЧУНЧЕВ. Г-н Масларски ами… вашия зет, доктора си изтеглил парите от банката.
МАСЛАРСКИ. Кои пари?
ЧУНЧЕВ. Милионите. Трите милиона и седемстотин хиляди лева. Изтеглил ги.
МАСЛАРСКИ (учуден). Не е вярно.
ЧУНЧЕВ. Не, г-н Масларски, изтеглил ги. Самичък нашият касиер ми каза: „Чунчев, казва, олекна ми касата. Милионерът си изтегли милионите“…
МАСЛАРСКИ. Туй не е вярно. Туй не може да бъде. Дафинке, чуваш ли?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. И за туй ли взеха да приказват?
МАСЛАРСКИ. Аз не зная таквоз нещо. Ако доктора си е изтеглил парите, ний няма ли да знаем? И как ще ги изтегли — той, докато беше тука, от къщи не е излизал. Ще ги изтегли… И туй не са сто-двеста лева, милиони са… И туй е лъжа, и туй е лъжа.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Виж ги пък сега какво взеха да приказват. Че който има пари в банката, той ще им бере грижата, ако ще — ще ги изтегли, ако но иде — няма да ги изтегли. Я оставете, оставете, яд ме е да слушам таквиз приказки. Приказвайте за друго…
МАСЛАРСКИ. Наистина, да приказваме за друго… за друго… А! Г-н Любенов! Вижте какво… вие не трябва да оставяте дружеството „Кавал“. То е гордост на нашето… на нашия град. Макар че председателя, доктора де, го няма, но вие трябва да продължавате. Продължавайте, продължавайте, аз очаквам много от вас. Български песни трябва, само български песни…
ЛЮБЕНОВ. Да, ще започнем. В събота имаме репетиция.
ФАНКА. Почваме, почваме. Когато доктора се върне, с песни ще го посрещнем. Нали е наш председател…
МАСЛАРСКИ. Разбира се, разбира се.
ФАНКА (на г-жа Масларска), Но аз съм много сърдита, г-жа. Да не ми кажете, да не ме поканите на сватбата!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Много набързо стана, Фанке, Пък и сегашните сватби, нали ги знаеш? Няма защо да се сърдиш, когато си доде Евгения и зетя, ще ви поканим, ще се съберем. Къде ставате? Че стоите де!
ФАНКА. Ще си ходим. Чунчев, да вървим. Ще идем към сладкарницата. Аз ви казвам, че Фъргова е вече там с Мичето. Ще идем да видим милионера.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ах, пак тоя милионер ли?
МАСЛАРСКИ. Милионер… никакъв милионер не е топ!
ФАНКА. Е, какъвто е… да го видим. Довиждане!
ЧУНЧЕВ и ЛЮБЕНОВ. Довиждане! (Излизат)
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Какво става? Не разбирам… Все за тоя милионер приказват…
МАСЛАРСКИ. Я ги остави!