Г-ЖА МАСЛАРСКА. Трябва да ги върнем. Телеграфирай да се върнат. Още сега телеграфирай… Ах, как ме измами този разбойник… (Закрива лице)
МАСЛАРСКИ. Дафинке… Най-после, няма нищо… докторът е добър… Евгения го обича…
Г-ЖА МАСЛАРСКА (скача). Мълчи! Мълчи! (Със свити юмруци) Ти си виновен! Ти! Ти! Ти! (Масларски отстъпя назад гърбом. Масларска изведнъж се спира замислена, като на себе си) Аз ще замина за Варна. (На Масларски, гневно) Заминавам за Варна, чуваш ли? Таз работа аз няма да я оставя тъй, не, не, не! (Тръгва да излезе и се обръща) При владиката ще отида, при министрите ще отида, при господа що отида, тъй няма да го оставя!
МАСЛАРСКИ (след нея). Дафинке…
Г-ЖА МАСЛАРСКА (от вътрешната стая). Не, не, не, заминавам. (Масларски гледа след нея объркан и замислен)
КОКИЧКОВ (е въздишка). Ах! Отиде ми фабриката!
Завеса