МАСЛАРСКИ. Вие, г-н Бубев, какво ще кажете?
БУБЕВ (кима одобрително с глава).
МАСЛАРСКИ. Приема се. По-нататък.
ЛЮБЕНОВ (чете). Никола Сапунджиев, адвокат.
КОКИЧКОВ. Младото, с остриганата глава ли? Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари…
МАСЛАРСКИ. Добре, добре. Приема се. По-нататък.
ЛЮБЕНОВ (чете). Иван Мандовски, агроном.
КОКИЧКОВ. И той ли? Много е пълен.
ХРИСТИНА, Че какво като е пълен, г-н Кокичков?
КОКИЧКОВ. Бях, когато се тегли на Гергьовден, 96 килограма доде…
ХРИСТИНА и ФАНКА. Ау!
МАСЛАРСКИ. Нищо, че бил пълен. В музиката тя се цени. (На другите) Пълният човек, знайте, събира повече въздух, има сила… Добре, добре, приема се. По-нататък.
ЛЮБЕНОВ (чете), Д-р Христо Кондов.
МАСЛАРСКИ. Кой? Ветеринарния ли?
КОКИЧКОВ. Конския доктор?
ФАНКА и ХРИСТИНА. Г-н Кокичков! (Смеят се)
МАСЛАРСКИ. Тоя човек не ми се харесва. Не, не може. Аз мисля, че не бива да се приема.
БУБЕВ. Защо? Аз пък казвам, че трябва да се приеме. Докторът е млад, интелигентен.
КРИСТИНА. Да, г-н Бубев, но е горделив. Той не дружи с нас, отбягва ни.
ФАНКА. Знае само да се присмива. Такъв един… лош!
ЛЮБЕНОВ. Собствено… За г-н доктора мненията се разделят. Едни са за неговото приемане, други против. Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас…
КОКИЧКОВ. Мече като коте. Глас… ако е за глас, глас има, например, Митю Караколев, ловецът. Когато вика на копоя си в Иланлъшката гора, чува се чак в Каралез, на десет километра.
МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай Таско! Тук за музикален глас става дума — зайци няма да ловим! (Към другите) Не, г-да, вижте, докторът е от два месеца в нашия град, но не можа, знайте, да се сближи с гражданите, да спечели симпатиите им. Особен човек. Понякога ще те срещне — засмян, любезен, а понякога — уж те гледа, а не те вижда, гледа нейде над главата ти. Или пък ще примижи, примижи, като че не човек гледа пред себе си, а муха! Не, тъй не може то!
КОКИЧКОВ. И все сам ходи — по баирите, по лозята се скита. Тоз човек май не е с всичкия си…
МАСЛАРСКИ. И, знайте, оплаквания има. Туй млекари, сиренари и касапи — съсипал е хората да им съставя актове и да им конфискува стоката. Може ли?
БУБЕВ. Докторът постъпва съгласно законите. Аз настоявам да се приеме!
МАСЛАРСКИ. Бубев, ти може да си на особено мнение, но аз виждам, че всички тук са единодушни. (Възбудено) Млад, интелигентен! Добре, но в такъв един малък провинциален град, с чисти, тъй да се рече, патриархални нрави, такова едно държане, като държането на тоя господин… Не, не може! Това не може!
БУБЕВ. Казах: докторът ще се приеме!
МАСЛАРСКИ. Аз не мога, аз, знайте, съм възмутен. Жена ми е на същото мнение. Казал съм, знайте, на дъщеря си, на Евгения: „Да не съм те видял с него!“ И знайте ли, г-да, жена ми се принуди да заведе Евгения в чифлика, само за да я отърве от нахалството на тоя господин.
БУБЕВ. Туй са лични работи.
КОКИЧКОВ. Поддържам, г-н Масларски.
МАСЛАРСКИ (все по-възбуден). Всяко нещо си има границите. Принудих се, знайте, да кажа на един негов приятел: кажете, рекох, на тоя доктор, когато минава покрай къщата ми, да си върви по работата и да не зяпа в прозорците, че ще изляза някоя вечер със сабята — аз имам една стара черкезка сабя — и ще го заколя.
ФАНКА и ХРИСТИНА (смеят се).
МАСЛАРСКИ. Така му казах. Г-да, да свършим, кажете: д-р Христо Кондов приема ли се за член на дружеството „Кавал“ или не?
ВСИЧКИ, без БУБЕВ. Не се приема! Не се приема!
МАСЛАРСКИ. Свършено е.
БУБЕВ. Добре, ще видим. Ще видим.
МАСЛАРСКИ. Г-н Любенов, четете по-нататък!
ЛЮБЕНОВ (чете). Михаил Хаджи Димитров.
МАСЛАРСКИ. Кой е той?
ФЪРГОВ. На Хаджи Димитра син му, студента.
ЧУНЧЕВ (влиза бързешката). Г-да, новина! Голяма новина!
КОКИЧКОВ (скача). Пожар ли има? Де гори?
ЧУНЧЕВ. Няма пожар. Голяма новина, г-да!
МАСЛАРСКИ. Какво има? Каква новина?
ФАНКА и ХРИСТИНА. Казвайте, Чунчев!
ЧУНЧЕВ. Ще кажа… само между нас да си остане. Да не се каже, че издавам тайните на банката.
МАСЛАРСКИ. Добре де, добре, казвай.
ЧУНЧЕВ. Г-да, днес в банката се получиха три милиона и седемстотин хиляди лева. Едно сандъче банкноти.
МАСЛАРСКИ (като ехо). Едно сандъче…
ЧУНЧЕВ. На името на — знайте ли на кого? — д-р Христо Кондов.
МАСЛАРСКИ. Кой д-р Христо Кондов.
ЧУНЧЕВ. Ветеринарния.
Всички се гледат, учудени. Бубев се усмихва.
МАСЛАРСКИ. Не може да бъде.
ЧУНЧЕВ. Сам директорът ни каза. Докторът получил наследство. Сега в града го поздравяват, а той се засмял, зарадвал се.