ВСИЧКИ. Наздраве, докторе!
МАСЛАРСКИ (прави знак с ръка) Чакайте!… (Тържествено) Г-да, днес дружеството „Кавала“ получи, тъй да се рече, живот и кръщение. Нека под председателството на г-н д-р Христо Кондов дружеството да цъфти и преуспява за слава и чест на отечеството… пардон, мене умът ми пак отиде във военните работи — т.е. за слава и чест на нашия малък провинциален град. Наздраве, докторе!
ВСИЧКИ. Наздраве, докторе! (Пият)
МАСЛАРСКИ. Но седнете, докторе. Седнете, г-да.
ФЪРГОВ и ЛЮБЕНОВ (тръгват да излизат). Довиждане!
МАСЛАРСКИ. Къде?
ФЪРГОВ. Отиваме до училището, работа имаме.
МАСЛАРСКИ. Добре… Но слушайте. Вие, г-н Любенов, ще приготвите точен списък на членовете на дружеството. А вие, г-н Фъргов, направете едно обявление за гражданите — кажете, че е основано такова и такова дружество, под председателството на д-р Христо Кондов и пр., и пр. Само тъй, нещо по-пламенно, нещо като прокламации. Свободни сте сега.
ФЪРГОВ и ЛЮБЕНОВ. Довиждане!
МАСЛАРСКИ. Чакайте да поседна и аз. (Сяда)
КОКИЧКОВ (който седи срещу доктора). Докторе, чеохте ли тазсутрешните вестници? В Китай пак се бият. Какво мислите вие, докторе, за жълтата опасност?
МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай. Таско! Остави таз жълта опасност. (Смеят се.)
Д-Р КОНДОВ (усмихнат). И аз открих една жълта опасност.
МАСЛАРСКИ. Опасност? Каква опасност? (Като вижда, че докторът разгъва бутилката.) Какво е това, докторе? Бира?
Д-Р КОНДОВ. А, не. Туй е от моята специалност. Бира? Не е бира. Туй е нещо опасно.
МАСЛАРСКИ. Отрова?
Д-Р КОНДОВ. По-лошо от отрова. Нещо страшно… Тук, в това шише, е затворена самата смърт.
КОКИЧКОВ. Динамит?
Д-Р КОНДОВ. Не, вода. Вода, пълна с микроби. Най-опасната зараза.
МАСЛАРСКИ. Но, докторе, как…
Д-Р КОНДОВ. Ще ви обясня. Още щом дойдох, забелязах, че в махалата до панаиря има болест по добитъка. Там има две чешми — горчивите чешми, както ги казват. Добре, че хората не пият от тях, но пък си поят добитъка там. Реших да изследвам тая вода. Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Ето от тая нечиста вода съм взел тука. Взех я веднага след дъжда, мътна като бира.
МАСЛАРСКИ. Интересно. Защо не я занесете на кмета?
Д-Р КОНДОВ. При него отивах. И знаете ли какво намерих? В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби! Страшно нещо! Да можете да видите само как изглеждат. Едни с изпъкнали очи, като паяци, с назъбени челюсти, като триони. Други като ахтоподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. Трети…
ХРИСТИНА. Ах, докторе! Стига, стига, че ме е страх!
ФАНКА. Ах, страх ме е! Докторе, недейте…
КОКИЧКОВ. Оставете, докторе. Ще сънуваме тия страхотии. С триони и с куки, а? Че то също като в пъкъла.
МАСЛАРСКИ. Ето какво нещо е науката. Науката е сила. Науката е нещо величествено. Аз ви поздравлявам, докторе, работете. Едно време старите доктори я караха през просото. Никакъв микроскоп. Микроби ли? Като биволи да са, пак нямаше да ги видят. А ето сега…поздравлявам ви, докторе. Виждам, че залягате, работите.
Д-Р КОНДОВ. Благодаря, г-н Масларски. Много ме хвалите.
МАСЛАРСКИ. Не, казвам истината. Работете, работете, докторе. Работете за науката, но не забравяйте и дружеството „Кавал“. Дружеството трябва да преуспява, да напредва.
КОКИЧКОВ. Само да не стане като едновремешното наше дружество.
МАСЛАРСКИ. Кое ваше дружество?
КОКИЧКОВ. Не помниш ли? Когато бяхме млади — отколе беше то — основахме дружество „Френска реч“ — тогаз френският език беше на мода. Парле ву франсе? Коман-са-ва-тил? Комси, ком-са…
ХРИСТИНА. А, г-н Кокичков? Докторе, чувате ли? Г-н Кокичков говори френски.
КОКИЧКОВ. Оттогаз ги зная тия. Основахме друже-ството и какво стана? След първата седмица се ожениха две двойки.
Д-Р КОНДОВ. От членовете ли?
КОКИЧКОВ. Да.
ХРИСТИНА. А, от членовете? Ожениха се?
КОКИЧКОВ. Да. На другата седмица се ожениха още две двойки, после още две и т.н. И най-после…
МАСЛАРСКИ. Дружеството се разтури! (Смее се)
КОКИЧКОВ. Да, разтури се.
Д-Р КОНДОВ (смее се). Да не стане тъй и с „Кавал“?
МАСЛАРСКИ. Защо не пък? Ако председателят даде пример.
ХРИСТИНА. Разбира се! Ако председателят даде пример.
Д-Р КОНДОВ. Моля, моля…
МАСЛАРСКИ. Защо не. Такъв млад, интелигентен момък.