КОКИЧКОВ. И богат…
Д-Р КОНДОВ. И богат?
КОКИЧКОВ. Милионер…
ХРИСТИНА (като заплашен доктора с пръст). Знаем ние, докторе, знаем! Няма защо да криеш.
ЧУНЧЕВ (който досега тихо е приказвал с Фанка, прави мълчеливи знакове да не казват).
Д-Р КОНДОВ. А! Искате да кажете за скромната сумица, която е получена на мое име в банката?
ЧУНЧЕВ. Ний нищо не знаем. Не сме чули…
Д-Р КОНДОВ. Поздравиха ме барем десет души, докато дода дотука. Е, какво да правя, като имам богат чичо в Америка. Но туй е дребна работа.
КОКИЧКОВ. Хубава дребна работа! Я ми дай ти мене такива дребни работи…
МАСЛАРСКИ. Г-да, в лични работи няма какво да се намесваме. Кой колко пари има, това е негова работа. Ний да си гледаме обществените работи. Обществените работи — това е важното. (Става и започва да се разхожда) Аз, г-да, съм доволен, всички трябва да бъдем доволни. Аз, като председател на училищното настоятелство, мисля, че съм си изпълнил дълга: построих ново училище — туй новото училище, при казармите, — увеличих училищните приходи, имахме вечерни курсове, дадоха се 18 представления. Това е все нещо, г-да. Утре в зала „Съединение“ аз ще държа първата си предизборна реч и слагам кандидатурата си за кмет. Защото какви управници, какви кметове имаме сега? На, докторът ни каза: потънали сме в микроби, микроби бъкат навсякъде — с куки, с триони… Нали тъй, докторе?
Д-Р КОНДОВ. Не, г-н Масларски. Аз казах само, че водата на горчивите чешми не е чиста, Но тя не се пие.
МАСЛАРСКИ. Все едно, докторе, все едно. Микробът не е като врабче, тия невидими врагове са навсякъде. Не, г-да, казвам ви, нямаме никаква управия, никаква общинска политика. А аз, г-да, имам широка програма, величествена програма. Но аз чакам подкрепа преди всичко от вас, от младите.
ЧУНЧЕВ. Ние сме с вас, г-н Масларски.
ХРИСТИНА и ФАНКА. И ние! И ние!
МАСЛАРСКИ. Благодаря, благодаря. Когато интелигенцията, златната младеж, тъй да се рече, е зад мене, чувствувам, г-да, че ми никнат крила. Чудеса могат да се направят в тоя град, нова ера ще настъпи. Дружеството „Кавал“ е първата стъпка. Докторе, вие ще видите какво ще стане. След месец-два всички ще пеят, целият град ще пее, и стари и млади ще пеят. Народни песни, само народни песни! Ах, г-да, знайте ли, че и на мене страшно ми се пее! Я да изпеем нещо, г-да, на, ние сме цял хор, да изпеем нещо. Хайде!
ХРИСТИНА. Рано е, г-н Масларски.
ФАНКА. Не сме правили още репетиции.
МАСЛАРСКИ. Добрите певци и без репетиция пеят. Да изпеем, например, „Хубава си, моя горо!“ — Хайде, г-да!
Откъм улицата се зачуват звънци и трясък на кола. Всички се ослушват. Колата изведнъж спира пред къщата на Масларски.
МАСЛАРСКИ. Жена ми… (Всички скачат на крака)
ХРИСТИНА. Г-жа Масларска! Ами сега? Я вижте какво сме направили!
ФАНКА. Да си ходим. Хайде да си ходим.
МАСЛАРСКИ. Моля, моля, господа… защо бързате. Жена ми иде, няма нищо… нека ви види и тя… (Спуща се и набързо оправя покривката на масата, чашите, понарежда столовете)
ХРИСТИНА. Хайде да си ходим. Докторе, ще додете с нас.
Д-Р КОНДОВ. Но аз имам работа.
ХРИСТИНА. Не, докторе, ще додете с нас. Ще идим на бирария, ще идим в Гази-боба. Вие сте наш председател!
МАСЛАРСКИ. Постойте, г-да, постойте. Няма нищо.
ХРИСТИНА. Да вървим, докторе.
ФАНКА. Елате, докторе.
ХРИСТИНА. Ще вземем и Любенов. Да вървим. Г-жа Масларска е уморена.
МАСЛАРСКИ (все още поправя нещо). Никак не е уморена. Моля, не се безпокойте.
Вратата се отваря; показва се г-жа Масларска. Мълчание.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Аа! Гости!
ХРИСТИНА. Пълна къща с гости, г-жо…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Много ми е приятно. Че къде сте станали, или бягате от мене? Че поседнете де!
ХРИСТИНА. Но ние бяхме станали вече.
КОКИЧКОВ. Няма защо да ви безпокоим, г-жа. Ние ще си излезем.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, щом не искате. Вярвам поне, че моя мъж се е отсрамил. Той, като остане сам, знае да се разпорежда…
МАСЛАРСКИ (смее се принудено). Е, да, да…
ХРИСТИНА. Довиждане, г-жо!
ВСИЧКИ. Довиждане, г-жо!
Д-Р КОНДОВ. Довиждане, г-жо!
Г-ЖА МАСЛАРСКА (изглежда доктора строго, някак отвисоко и едвам му кима с глава).
МАСЛАРСКИ (изпраща гостите до вратата и се връща).
Г-ЖА МАСЛАРСКА (без да е променила мястото и позата си, строго). Какво е туй? Бира! Гости!
МАСЛАРСКИ. Дафинке, виж какво…
Г-ЖА МАСЛАРСКА (по-сърдито и по-високо). На какво прилича туй?
МАСЛАРСКИ. Дафинке…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща кръчма ли е?
МАСЛАРСКИ. Дафинке…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща хан ли е?
МАСЛАРСКИ. Дафинке, чакай ще ти обясня.