Д-Р КОНДОВ. Е, ще видя, ще си помисля.
КОКИЧКОВ. Но тъй, на първо време, някой план нямаш ли?
Д-Р КОНДОВ. Нямам. Но ще видя. Може една част да раздам на бедните.
КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе!
Д-Р КОНДОВ. Друга част може да похарча да направя… например, една фабрика.
КОКИЧКОВ (изненадан). Каква фабрика, докторе?
Д-Р КОНДОВ. Фабрика за човеци. Десет ще претапяме, един ще изкарваме, но като хората…
КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе.
Д-Р КОНДОВ. Само да не доде жълтата опасност…
КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе. Слушай, докторе, да приказваме сериозно.
Д-Р КОНДОВ. Добре, г-н Кокичков, да приказваме сериозно.
КОКИЧКОВ (оглежда се). Докторе, тук, в нашия град, в нашата околия, голям келепир, голяма печалба има в едно нещо.
Д-Р КОНДОВ. Кое е то?
КОКИЧКОВ. Фабрика за растителни масла.
Д-Р КОНДОВ. Защо пък фабрика за растителни масла?
КОКИЧКОВ. Върви туй нещо, докторе, нали виждам. Има едно „Олио“ — вестниците са пълни с реклами за него, — жените го грабят като халва. С него готвят и блажно, и постно, и салата правят, и всичко. Върви. Такава фабрика да отворим двама с тебе, докторе. От тебе капитала, от мене труда, Съгласен ли си? Дай си ръката! (Протяга си ръката, но докторът не я взема и той си я прибира)
Д-Р КОНДОВ. Наистина… не е лоша мисъл.
КОКИЧКОВ. Пари има да паднат, докторе, пари. Ти от мене искай труда. Аз съм пенсионер, ама съм здрав, я зъби! (Показва си зъбите) Ям като вълк. А за ходене като бъде — кон не може ме стигна. Съгласен ли си? Дай си ръката!
Д-Р КОНДОВ. Ще видя, ще си помисля. Но не е лошо. Една фабрика за растителни масла, в туй има нещо человеколюбиво. Защото по-добре е хората да ядат зеленчук, отколкото месо. Тъй ще станат по-добри.
КОКИЧКОВ. Взе думата от устата ми, докторе! Тъй е. Намират ти махама, че си конфискувал месото на касапите. Конфискувай, конфискувай! От умрял добитък салами правят, не ги ли зная аз.
Д-Р КОНДОВ. Но аз конфискувам само развалени меса, г-н Кокичков. КОКИЧКОВ. Карай, карай! Не бой се. Нека се учат да ядат зеленчук, магаретата. Ние ще им даваме от нашата фабрика дървено масло. И фабриката ще върви, докторе, мене слушай. Като направим ония кутии и шишета, като залепим едни хубави етикети с надпис „Олио-Тасо“.
Д-Р КОНДОВ. „Олио-Тасо“? Какво е туй „Олио-Тасо“?
КОКИЧКОВ. Хм… търговска хитрост, докторе. Има едно италианско масло, казва се „Олио-Сасо“, нашето ще го наречем пък „Олио-Тасо“ — нали Тасо ми е името. Разликата е само една буква, инак е същото. И ще върви като италианското. Че какво е рекламата, докторе? — Да подхвърлиш на хората такава дума, че да се залепи на езика им. След туй — накриви си калпака и си гледай кефа!
Д-Р КОКИЧКОВ. Както виждам, вие, г-н Кокичков, добре сте обмислили всичко.
КОКИЧКОВ. Всичко, всичко, докторе. Аз отсега като че виждам фабриката — и зданието, и куминя, всичко. Ще турим един голям надпис с големи букви (чертае с ръка във въздуха): Фабрика за растителни масла „Слънчоглед“ на Таско Н. Кокичков и С-ие. (Ниско) А туй С-ие знаеш ли що значи? Ти ще си съдружника, но само двама ще знаем.
Д-Р КОНДОВ (усмихва се).
КОКИЧКОВ. Съгласен ли си? Дай си ръката.
Д-Р КОНДОВ. Добре, добре, г-н Кокичков. Има време, ще поприказваме пак.
КОКИЧКОВ. Тъй, тъй, ще поприказваме. (Още по-радостно) Докторе, да ти кажа ли аз тебе: една работа върви, когато се върши със свои хора. Ний ще се разберем с тебе, аз знам, че ще се разберем. Защо не додеш към нас? Тинка, дъщеря ми де, ми дума: тате, кай, като си толкоз голям приятел доктора, защо не го доведеш у дома? Ела, доктора, ще вземем по едно сладко — Тинка е направила сладко от френско грозде — и ще поприказваме.
На вратата се чука.
Д-Р КОНДОВ. Влезте.
БУБЕВ (влиза важен, навъсен). Докторе, две думи искам да ви кажа.
Д-Р КОНДОВ. Заповядайте, г-н Бубев, седнете.
БУБЕВ. Няма да сядам. Докторе, отивам на зала „Съединение“ да чуя речта на Масларски. Аз още там ще възразя на тоя демагог, но…
Д-Р КОНДОВ. То е ваша работа, г-н Бубев…
БУБЕВ. Масларски разправял, че вчера, когато бяхме се събрали у него зарад дружеството „Кавал“, аз съм бил говорил уж и против вас, докторе, и против дружеството, против младите, против културата.
Д-Р КОНДОВ. Но, г-н Бубев…
БУБЕВ (сърдито). Това е политическа интрига, докторе. Душицата на Масларски виждам тука. Идват избори и той иска да ме компрометира…
КОКИЧКОВ. Бубев, как можете да мислите тъй.
БУБЕВ. Мълчи! И ти си една политическа нула. (На доктора) Масларски! Лъжец! Багабонтин! Аз ще му изкарам всичките кирливи ризи. Хвали се, че бил военен. Лъже. Никакъв военен не е бил, околийски началник беше и туйто. А чифликът е от жена му.