Импровизираният план, който го бе довел в Кайсери, заради последните събития, обстоятелства и настроения вече му се струваше доста смътен. В Лондон се разкъсваше от копнеж по Мариян и прекъсването на кореспонденцията им бе толкова тежък удар за него, че го накара да действа спонтанно. Но сега, когато вече беше тук, какво щеше да прави по-нататък? Напълно осъзнаваше, че бе заминал без знанието и дори против волята на баща си, с когото не можеше да се свърже заради участието на Османската империя във войната. Не че това го притесняваше особено, след като очевидно нямаше да остане дълго в Кайсери.
Това не бе неговият живот.
- Агоп!
Един братовчед бе нахълтал в къщата, търсейки главата на семейството. Агоп стана и отиде при него. Мъжът изглеждаше развълнуван и дръпна домакина в коридора, за да разговарят насаме, въпреки че приказките около тонира продължаваха, като вече не се обсъждаше сватбата на сина на Багдасар, а отново се въртяха около бременността на Аршалуис. Въпросът, изглежда, интересуваше всички с изключение на Крикор, чиито мисли блуждаеха около неясните му планове за бъдещето.
Киносян го бяха приели в дома си като син, но това не го бе изненадало. Освен че бе създал добри отношения с тях в Бон, кой арменец би пренебрегнал интереса на един Саркисян към дъщеря му? А и се чувстваше добре тук; струваше му се, че е част от истинско семейство, много различно от неговото. Затова реши да остане в Кайсери до лятото, достатъчно време, за да прецени докъде ще стигнат отношенията му с Мариян. Засега нещата вървяха добре. Възползвайки се от факта, че двете сестри не го наблюдаваха, тъй като за момент се бяха разсеяли с клюки, той хвърли тъжен поглед към любимата си. Девойката, която и за миг не забравяше за присъствието му, го забеляза и се усмихна, преди свенливо да сведе поглед, както бе присъщо на момичетата от добри семейства. Да, ако всичко е наред, Крикор щеше да се върне в Лондон през Швейцария и да я вземе със себе си, за да се оженят.
- Да си лягаме! - нареди изведнъж Агоп, като се върна в салона, след като бе изпратил госта си. Късно е вече. Хайде да спим!
Семейството отвърна на неочакваната заповед с недоволно мърморене. Дядо Сисаг, бащата на Аршалуис, дори протестира, но накрая всички се подчиниха. След като прибраха останалата храна и изтупаха одеялото, те се пъхнаха под него близо до тонира и изгасиха светлините. Въпреки че бяха сравнително заможни, Киносян нямаха легла в дома си, тъй като спазваха арменските обичаи. Свикнал с дюшек и копринени чаршафи, отначало на Крикор му бе малко трудно да се нагоди към този начин на живот. Но за по-малко от седмица тези неща вече не му бяха чужди и той спеше около тонира, сякаш винаги го бе правил.
Възбуден шепот изтръгна Крикор от дебрите на съня. Огледа се и осъзна, че още е нощ, но видя силует на мъж да разговаря тихо с някого, който лежеше на земята. Опита се да се съсредоточи и разпозна Агоп, който шептеше на жена с леко издут корем. Това можеше да бъде само Аршалуис. Притеснен, че се намесва в личния живот на съпрузите, гостът се обърна на другата страна и отново потъна в сън.
- Смяташ ли, че сме в безопасност?
Гласът на Аршалуис, може би малко по-силен, отколкото й се искаше, неволно прекъсна съня на Крикор и той отново се събуди. Опита се да се ориентира в тъмното, за момент сънен и объркан. Дали си бе въобразил онези думи, или ги бе чул наистина? След няколко секунди успя да се концентрира и се заслуша в гласовете на съпрузите, които продължаваха да разговарят. Тогава разбра, че въпросът в съня му наистина бе зададен от неговата домакиня. Този път обаче се заслуша; без никакъв срам се постара да чуе какви тайни си споделят съпрузите.
Разговорът представляваше нервен шепот и той улавяше само по някоя и друга дума като изреченото от Аршалуис „смяташ ли, че ще ги убият“ и отговора „всичко е възможно“, който го смути. Разбирайки, че става нещо, Крикор се надигна и се обърна към съпрузите, които бяха млъкнали, щом усетиха, че някой е буден.
- Случило ли се с нещо?
В отговор двамата предпазливо замълчаха.
- Шшт! - прошепна накрая Агоп. - Заспивай, всичко е наред.
Крикор почти му повярва и тъкмо щеше да последва съвета му, но си спомни чутото и си даде сметка, че се опитват да скрият нещо от него и останалите от семейството. Осъзнавайки, че дискретността бе важна за домакините, най-вече заради дъщерите им, арменецът отметна одеялото и припълзя до тях.