- Трябва да се успокоиш, старче - посъветва то тогава Хендрик, почувствал се неудобно от скандала, на който бе станал свидетел. - Нервите ти са опънати и трябва да се погрижиш за това. Свъси вежди, сякаш внезапно му бе хрумнало нещо. - Слушай, защо не си вземеш отпуск? Може да ти се отрази добре...
Само че Калуст нямаше нужда от почивка. Вместо да се прибере в апартамента си в „Риц“ на „Пикадили“, както обикновено, този следобед реши да си отиде вкъщи. Знаеше, че Нунуфар е проницателна жена и отдавна е забелязала тревожността му. Затова Калуст реши, че тя би могла да му помогне да се справи по най-добрия начин с онова, което го измъчваше.
Когато пристигна на „Хайд Парк Гардънс“ 38 обаче, жена му не беше у дома.
- Милейди отиде до „Херъдс“, сър - съобщи му икономът с присъщите маниери на един английски butler[13]. - Но сигурно няма да се бави, защото ми заръча чаят със сметана и кифличките да са готови точно в пет.
Предвзетото поведение на Хъмфри обикновено забавляваше Калуст, може би точно затова плащаше добре за услугите му, но в този момент то истински го подразни.
Отпрати го с нетърпелив жест, роптаейки, и цял час не можеше да си намери място; обикаляше салона, за да минава времето и да размишлява върху проблема.
Когато съпругата му най-сетне се прибра, той я посрещна с обвинителна тирада.
- Къде беше? - попита Калуст, въпреки че прекрасно знаеше отговора. - Бива ли да се разхождаш по улиците в този час?
Нунуфар остави торбите във фоайето.
- Но... аз излизам на разходка всеки следобед - отвърна тя. - Какво става? Случило ли се с нещо?
Мъжът й си пое дълбоко дъх, като усещаше как гневът се надига в гърдите му, неспособен да го успокои.
- Просто нищо не върви, ето това става! - извика ядосано той. - Тази проклета война ще ни довърши! Бизнесът е замразен и вече не е безопасно човек да отиде дори до Париж! И по-лошо - османците вече официално са наши врагове и германците се готвят да сложат ръка на петрола в Месопотамия! Британското правителство конфискува германските акции в Турската петролна компания и сега тази фирма, която създадох с толкова усилия, е изоставена и от „Англо-Персиян“, които отказват да покриват разходите. - Посочи към портрета на сина си на бюфета в салона. - Ами... ами... Крикор! Синът ми е луд! Луд! Как е възможно арменец с британско гражданство да реши да отиде в Османската империя в такъв момент? Да няма елементарно чувство за мярка? Да не би да му е омръзнал животът? Що за глупост е това? Как изобщо му е хрумнало?
Виждайки как съпругът й губи контрол, Нунуфар се приближи и докосна бузата му, което веднага го успокои.
- Това е проблемът, нали? - прошепна тя. - Сърдит си на Крикор.
Само тя го разбираше, помисли си за сетен път той. Нежното й докосване и милите думи за миг укротиха звяра, който се бе вселил в него. Отправи се към дивана до камината и за пръв път този следобед успя да поседне и да остане спокоен поне за малко.
- Да, тревожа се за Крикор - призна той. - Момчето ни няма и най-малка представа какво прави, разбираш ли? Той не познава турците като нас и вероятно си мисли, че британското възпитание му осигурява имунитет. Но миналото винаги ни настига, особено в тези смутни времена.
Заинтригувана от думите на мъжа си, Нунуфар остана права, докато се взираше в него, внезапно разбрала, че не й бе казал всичко.
- Но какъв точно е проблемът? - попита тя. - Защо си толкова сърдит на Крикор? Какво не ми казваш?
Калуст въздъхна дълбоко и в жест на безсилие примирено вдигна ръце.
- Знам само онова, което Салим бей ми разказа през 1913 година, точно след като Османската империя загуби Балканската война започна той. - Посъветва ме да избягвам пътуванията до Константинопол за известно време, тъй като сред хората му витаело чувство на цитирам точните му думи - отмъщение.
- Отмъщение ли? Но за какво?
- Турците побесняха, когато изгубиха цялата Румелия в полза на българи, сърби, черногорци и гърци. За тях това е унизително, разбираш ли? Затова искат да си отмъстят. След като загубиха Балканската война, те забравиха за понятието „османци“ и започнаха да се наричат „турци“. Салим бей ми разказа, че вътрешният министър Талат паша разправял на всички как трябва да изтребят християните от земите си и ги нарекъл „вътрешни тумори“, които щели да бъдат „изрязани“.
- Те така си говорят...
- Не са празни приказки! - възкликна Калуст. - Във вестника пише, че турците са арестували стотици арменски интелектуалци и са ги депортирали в провинцията. Само Господ знае какво може да ги сполети...