Когато двамата младежи излязоха от арменския квартал, всичко наоколо се промени, сякаш се бяха озовали в друг свят. В останалата част от Кайсери животът, изглежда, течете както обикновено, като че ли случилото се в „Дишарешар“ бе обичайна мярка в справедливата борба на властите срещу злосторниците. Уличните търговци печаха месо на въглища, забулени жени продаваха платове на тротоара, по улиците дрънчаха карети, препускаха магарета и коне, а от джамиите напевни гласове възхваляваха величието на Аллах и призоваваха вярващите за молитва.
Докато пресичаха една улица, покрай двамата мина кола, обградена от турски войници и цивилни. Надникнаха вътре и съзряха безразборно натъпкани тела - ръце висяха на една страна, обърнати нагоре крака - на друга, подути и насинени лица, с празни погледи и изплезени лилави езици; приличаха на захвърлени кукли, но всъщност бяха обесените сутринта. Потресени, Мариян и Крикор отвърнаха глави, макар че все още виждаха и тълпата турци около колата, които вече бяха забелязали, че двамата също са арменци.
- Скоро ще дойде и вашият ред, Inch` Allah[14]! - ухили се един беззъб мъж, прокарвайки пръст през гърлото си в недвусмислен жест. - Турция е за турците!
Най-после стигнаха до затвора, пред който се бе събрала малка тълпа, като повечето от хората бяха мъже с червени фесове. Следвана от Крикор, Мариян си проби път сред неспокойното множество от отчаяни хора и се опита да влезе, но двама войници грубо й препречиха пътя.
- Къде си мислиш, че отиваш? - попита единият, като я огледа от глава до пети. - Може да предлагаш услугите си само след работно време. - Той се изсмя похотливо. - Сигурно обичаш да си играеш, обичаш...
- Искам да видя баща си.
Войникът я блъсна.
- Махай се от тук, курво!
Девойката хвърли безнадежден поглед към Крикор, сякаш го молеше за помощ.
Безмълвната й молба накара нейния закрилник да пъхне ръка в джоба си и да извади една банкнота.
- Пуснете ни да влезем - помоли той, като подаде парите на пазачите. - Искаме само да изясним едно недоразумение.
Войниците взеха парите, обърнаха се с гръб, правейки се, че не ги виждат, и им кимнаха да минат. Двамата се промъкнаха през портала и озовали се в двора на общинския затвор, се насочиха право към главната сграда.
Влязоха и отидоха до приемната. Мариян започна да обяснява, но отегченият служител дори не я остави да довърши.
- Случаят е на Специалната организация - заяви той. - Не мога да се меся.
- Каква е тази Специална организация, ефенди?
Турчинът поклати нетърпеливо глава.
- Нареждане от Константинопол. Не мога да ви помогна.
Двамата младежи се спогледаха и Крикор разбра, че трябва пак да се намеси.
Беше в Кайсери вече почти цял месец и беше започнал да разбира как се случват нещата по тези места, затова извади друга банкнота от джоба си.
- Вижте, ако пуснете господин Киносян, ще ви направя една доста... щедра оферта.
Мъжът на рецепцията се взря в парите, които видимо събудиха интереса му към случая, и черните му очи блеснаха алчно.
- Страхувам се, че нямам такива правомощия - каза той, - но в замяна на тази сума мога да ви кажа какво да направите, за да постигнете целта си.
Крикор се поколеба. Не вярваше особено на събеседника си.
- Ще ви дам парите - увери го той, размахвайки банкнотата, - ако съветът ви е полезен и доведе до желания резултат.
Служителят се огледа наоколо, очевидно притеснен някой да не го види, и се наведе към посетителя.
- Трябва да попълним бройка за конфискувани огнестрелни оръжия - прошепна той. - Намерете няколко пушки и ги донесете. С малко рушвет ще стигнат да свършим работата.
РАЗРЕДЕНИЯТ ПЛАНИНСКИ ВЪЗДУХ ПРАВЕШЕ УТРОТО КРИСТАЛНО ясно. Цветовете бяха по-ярки, очертанията изпъкваха, а слънчевите лъчи блестяха особено силно. Гледката от грандхотела на Интерлакен очарова Калуст със своята феерия от цветове и разнообразие от форми. Зелените долини преливаха в синьото на езерата, млечнобелите върхове блестяха на слънцето в сложна визуална симфония, възхваляваща изкуството на природата.
Или поне това си помисли гостът, когато се настани в хотелския апартамент и излезе на терасата - сетивата му направо поглъщаха разкошната панорама наоколо. Планината Юнгфрау се издигаше в небето с подредените си в редица върхове като зъбите на огромен трион. Докато се любуваше на това кътче от Швейцарските Алпи, новодошлият с възхита си каза, че никой художник не би бил способен да създаде или дори да прерисува подобно съвършенство.