- Готово - каза той. - Това ще помогне на раните да зараснат.
През следващата седмица още няколко съседи се върнаха при семействата си в замяна на оръжия и рушвети. Всички те бяха по-леко или по-тежко ранени, като Арис, на когото бяха отрязали три пръста, или бакалина Боджалян с разкървавена кожа на гърба от ударите с пръчка. Ноктите на мнозина бяха изтръгнати.
Арменците от Кайсери, заедно с всички останали арменци от Османската империя, подновиха стария навик да държат под око джамиите след края на петъчната молитва. Поставиха хора на пост до мюсюлманските храмове, които трябваше да наблюдават излизащите вярващи. Ако бяха в добро настроение, значи, имамът бе говорил спокойно; ако пък изглеждаха настървени за лов на арменци, бе сигурно, че на днешната служба са хулили гяурите неверници. Това бе знак, че се задават нови неприятности за общността.
Тогава постовите носеха тревожни новини: след петъчната молитва турците ставаха агресивни към арменците. Скоро тази свирепост прерасна в нови арести, само че този път властите не се задоволиха само с бащите; задържаха и други мъже и младежи. В някои случаи ги отвеждаха от домовете им, като Боджалян, друг път ги призоваваха да се явят в участъка, както се случи с няколко съседски момчета.
Когато свещеникът на арменската църква в Кайсери поиска обяснение, началникът на полицията заяви, че мерките са необходими, тъй като открили, че арменците в града съзаклятничат в заговор за измяна. След като му поискаха доказателства, турският чиновник показа няколко оръжия, открити в арменски къщи през последните седмици.
- Онези оръжия са същите, които се наложи да им предадем - смаяно каза дядо Сисаг. - Що за хора! - Поклати глава и си пое дълбоко дъх. - Ах, турците са царе на лъжата! Карат ни да купуваме пушки, за да им ги дадем, защото трябвало да попълнят бройка, а после ги представят за доказателство, че заговорничим срещу тях...
Пред зандана отново се събираха роднини, за да бутнат рушвет за освобождаването на затворниците, но този път се случи друго. След като подкупиха пазачите, завариха празни килии и разбраха, че задържаните са депортирани.
Два дни местонахождението на затворниците остана неизвестно. След това жената на Боджалян се появи в дома на Киносян с обляно от сълзи лице.
- Чухте ли? - попита тя, а в очите й се четеше страх. - Казват, че са ги закарали извън града и... и са ги убили!
Аршалуис я прегърна.
- Кой го казва?
- Племенникът ми, Бохос.
- Видял ли ги е?
Жената на Боджалян поклати глава.
- Някой му е казал.
Аршалуис я притисна към себе си в опит да я успокои.
- Само слухове - каза тя. - Турците не ни казват нищо, за да си представяме най-лошото. Не се тревожете. Мъжът ви е добре.
- Но защо го правят? - запита се съседката. - Какво зло сме им сторили?
- Е, нали ги знаем какви са турците. Освен това са напрегнати заради войната. Но когато Ангантата спечели, ще се отървем от тях, ще видите. И съпругът ви ще се върне вкъщи, не се притеснявайте.
Но слуховете не секваха. Всеки арменец в Кайсери познаваше човек, който пътувал някъде и там видял трупове на мъже, захвърлени в края на пътя, накълвани от хищните птици. Някои поискаха да се уверят в тези твърдения и се опитаха да стигнат до посочените места, но пътят им бе препречен от контролни пунктове на жандармерията на изходите на града.
- Разрешително за пътуване? - постоянно повтаряха постовите. - Нали знаете, че от началото на войната е нужно писмено разрешение от военните власти за напускане на града. Къде е вашето?
В онези времена арменците не получаваха подобни документи, поради което усилията да проверят слуховете останаха напразни. Въпреки това мълвата не секваше с неизменното „някой каза, че друг видял“ и положението ставаше толкова страшно и непоносимо, че на Агоп накрая му писна и макар че беше още на легло, забрани в дома му да се говори за неизвестното местонахождение на съседите.
- Нито дума повече! - заяви категорично той. Ще донесе лош късмет...
Войниците се появиха отново без предупреждение в полунощ. Този път обаче не претърсиха къщата. С решителния поглед на хора, които знаят защо са дошли, те се отправиха към салона, а после към спалнята на Агоп, където го измъкнаха от леглото и го изведоха навън. Аршалуис се опита да им попречи, но я изблъскаха грубо. Същото се случи и с трите дъщери, които се вкопчиха в баща си, докато турците го извеждаха.