- Татко!
Силуетът на Агоп потъна в нощта, сякаш погълнат от мрака, и те успяха само да чуят последните му думи, преди да изчезне заедно с войниците.
- Стойте там, момичета! Грижете се за майка си!
На следващата сутрин Крикор бутна рушвет на един от пазачите на затвора, за да разбере къде се намира господин Киносян и как да го освободи. Турчинът взе парите и каза, че може да му помогне само със сведения. Отведените през нощта затворници щели да бъдат депортирани по пладне.
- Къде?
Мъжът сви рамене.
- Само Аллах знае това - отвърна зловещо той. - Аллах и Специалната организация, разбира се.
Когато съобщи новината, в дома на Киносян настъпи суматоха. Първата реакция на Мариян и Аршалуис бе отново да се разплачат, но младежът ги убеди да се съвземат, за да отидат на изхода на града, да пресрещнат конвоя и да дадат кураж на Агоп; може би щяха да успеят да му помогнат, като му дадат храна и дрехи.
Думите му ги успокоиха и поне им създадоха някаква работа. Аршалуис отиде в кухнята да готви, докато Мариян опече хляб в тонира, а Крикор и дядо Сисаг се заеха с дрехите, като сгънаха панталони и чисти ризи, които увиха във вързоп. Малко преди пладне семейството бързо излезе от къщи и застана на улицата, която водеше извън града.
Конвоят се появи около един следобед и гледката на затворниците ги ужаси. Вървяха по двама с оковани във вериги крака, като роби от отдавна отминали времена. Имаше възрастни мъже и юноши, богати и бедни, образовани и невежи; на всички тях бе отнето и най-малкото достойнство - бяха просто роби, които турците ескортираха с камшици по улиците на Кайсери.
Плачещи жени и старци арменци се бяха събрали по тротоарите, всеки от тях се надигаше на пръсти, за да зърне баща, съпруг, брат, син, дори внук. Жените изпищяваха от ужас, когато разпознаваха някого; във въздуха летяха имена, сбогувания, целувки, много сълзи. Когато някой се затичваше към кордона, биваше грубо отблъснат от приклада на турска пушка. Следваше последно кимване, изгубено в суматохата, и въздишка, която се превръщаше в сбогом навеки.
В средата на тази тъжна и окаяна колона от оковани мъже Мариян зърна онзи, когото търсеше.
- Татко? - извика тя, подскочи на тротоара и настойчиво замаха с ръце. - Татко!
Майка й и по-малките й сестри отчаяно се взряха в указаната посока.
- Агоп!
- Татко!
Аршалуис грабна кошницата с провизии и вързопа с дрехи и понечи да ги хвърли на съпруга си, но един камшик изплющя по гърба й и я спря. Турските войници категорично не разрешаваха контакт на роднините със затворниците и Киносян можеха само да наблюдават отдалеч накуцващия Агоп, чиито тъжни очи се взираха в любимите му хора, които се сбогуваха с него завинаги.
Върволицата изчезна зад градските порти и остави зад себе си хор от ридания. След това мъчително преживяване Аршалуис и дъщерите й не бяха на себе си, затова Крикор, с помощта на немощния дядо Сисаг, ги крепеше по мъчителния път към дома.
През следващите дни слуховете за убийството на изведените от Кайсери мъже се засилиха, но Аршалуис и Мариян отказваха да ги приемат; струваха им се прекалено нереални, за да повярват. Освен това за какво беше този театър? Ако турците искаха да ги убият, защо не го бяха направили още в затвора? Все пак мълвата жестоко ги измъчваше. Ами ако се окажеше истина?
Първите новини дойдоха от братовчедката Мергони. Три дни след тръгването на злочестия конвой тя се появи в дома на Киносян със сериозно изражение и чак след като поседна до тонира, обясни причината за посещението си.
- Никиас, гъркът от Алепо, който зарежда магазина ми - започна тя, - пристигна вчера и ми каза, че е видял множество трупове на мъже по бреговете на реката. Замълча и преглътна сухо, събирайки смелост да продължи. Сред телата имало и много арменски кръстове.
- Той... той видял ли е тялото на съпруга ми?
Братовчедката Мергони сведе поглед и едва-едва поклати глава.
- Не е разпознал Агоп... каза тя, - но не се е и опитвал. Просто забелязал труповете по брега. Вдигна поглед и се взря в домакинята. - Очевидно е какво става. Извеждат мъжете ни извън града, за да ги убият.
Аршалуис се разгневи.
- Как може да говориш така, братовчедке?
- Никиас е разговарял с някакъв кюрд, който живее в покрайнините и който е видял какво се е случило - разкри Мергони. - Разказал, че е видял как турците водели мъжете и ги карали да седнат на брега. Нареждали им да се помолят, след което ги нападали с коси, брадви и чукове. - Тя въздъхна и по бледото й лице се стекоха сълзи. - Трябва да приемем фактите, братовчедке. Ще избият всички ни.