Слуховете в Дичаречар не секваха и се смесваха с клюки от други арменски квартали на Кайсери - Бахчебашъ, Кечи капу и Иавикьойю малась. Последните вести дойдоха от жената на бакалина Боджалян, който бе бит с камшик в затвора.
- Чухте ли какво говорят? - попита тя една сутрин, когато бе дошла на гости на Киносян. Изглежда, турците имат някакъв таен план.
- Какъв план?
- Искат да ни депортират в Сирия.
Съпругата и дъщерите на Агоп изненадано се спогледаха.
- В Сирия ли? - попита Мариян и в очите й проблесна лъч надежда. - Искате да кажете, че татко... татко е жив?
Съседката нетърпеливо цъкна с език.
- Не мъжете - отвърна тя. - Те вече не са тук, горкичките.
- Погледът й попадна върху Крикор и дядо Сисаг. - Останалите мъже да не се обиждат. - Обърна се към Аршалуис: - Искат да депортират нас.
- Кои нас? Жените ли?
- Жени, деца, старци... Всички арменци, останали тук. Марш всички в пустинята! Разправят, че такъв план се подготвя.
Настъпи тишина, която след минута бе нарушена от дълбоката въздишка на Аршалуис.
- Не мога да кажа, че съм изненадана - призна тя. - Ситуацията, в която се намираме, ме кара да се опасявам от най-лошото. Говорят, че в някои части на Анадола турците устройват засади на арменци в църквите, залостват вратите и подпалват сградата.
- О, и аз чух тези истории! - възкликна съседката. - Какъв ужас! Дали е вярно? Звучи направо невероятно!
- Така разправят.
- Но турците, с които разговарях, ме уверяват, че само си въобразяваме.
- И вие им вярвате? Нима не виждате как арестуват мъжете ни и ги отвеждат бог знае къде? Не виждате ли бесилките на площада всеки божи ден? Или мислите, че само си въобразяваме? Нима очите ни лъжат, нима разумът ни изневерява?
- Ами да, права сте - отстъпи тя. - Но какво можем да сторим?
Обсъдиха как е редно да се постъпи предвид тежката ситуация. Някои смятаха, че трябва да се борят, както бяха сторили във Ван, други че трябва да си мълчат, за да не дразнят още повече турците, и типично по арменски накрая не решиха нищо, оставяйки всичко на произвола на съдбата; такава бе участта на един народ, който от векове не бе имал свои водачи и примирено понасяше чуждото потисничество.
След дълъг, но недовършен спор жената на Боджалян най-после се надигна и се сбогува, защото трябваше да се погрижи за обяда. Вече до вратата, тя се обърна и като триеше ръце в престилката си, се обърна към Крикор:
- Досега се отървахте само защото идвате от чужбина и не присъствате в списъците на турските власти - каза тя. - Ако бях на ваше място, щях да внимавам. Излизайте на улицата забулен и се преструвайте на жена, чухте ли? Когато вече тук няма мъже, а забележете, че такива останаха малко, те ще ви видят. И тогава ще ви сполети тяхната съдба.
Небето блестеше в яркосиньо и изпълваше утрото с красиви багри, когато новината подпали квартал „Дичаречар“ като пламък суха слама.
- Турците са закачили обявление! - извика съседка, като тичаше по улицата, сякаш бягаше от пожар. - Елате да видите, турците са сложили обявление!
През прозорците, вратите и терасите надникнаха хора и проследиха жената с поглед.
- Къде?
- На площада! На площада!
Страхувайки се да вървят сами из града, жените от махалата се събраха на групички пред домовете си и така се отправиха към центъра на Кайсери. Крикор вече бе свикнал да се забулва, когато излиза навън и дори вътре в къщата, опасявайки се войниците да не се появяват внезапно за още изненадващи арести. Така и той придружи жените до площада.
Когато стигнаха до стената за обяви, наистина забелязаха нови афиши, заковани за дървото. Бяха написани на турски с арабски символи, по грамотните жени като Аршалуис и Мариян лесно разчетоха съобщението.
СЪОБЩЕНИЕ
По нареждане на властите всички арменци от Кайсери трябва да се приготвят за напускане на града.
Заключете къщите, магазините и дюкяните си.
Вратите им ще бъдат запечатани със специални
печати на общината.
Направете списък на всичките си вещи и го предайте