Включих нощната лампа, оправих възглавницата и се настаних удобно. Баща ми беше мъртъв и аз трябваше да се запозная с последната му воля. Адвокатът беше споменал за фондация за изкуство и честно казано, това никак не ме изненадваше. В крайна сметка за баща ми не беше ли именно този raison d`etre [4]? Калуст Саркисян, бизнес магнат, господин пет процента, бе също и ценител и колекционер на произведения на изкуството, истински естет. Спомних си минутите, през които бях разговарял с него, когато само преди няколко дни бе излязъл от комата за последен път. Припомних си последните му думи и сега, когато мисля за това, ми се струва, че те представляват смисъла на целия му живот.
- Какво е красотата?
Прошепнах думите със същия тон, когато за последен път бе изрекъл въпроса, преследващ го през целия му живот. Да, какво всъщност е красотата? Това сякаш бе основната тема в първия том на неговата автобиография. Погледът ми попадна върху купа листове със заглавие Мъжът от Константинопол, който преди две нощи бях прочел на един дъх. Краят на историята бе моментът на раздялата ми с Мариян в Германия. По дяволите, колко време беше минало от онзи далечен ден на 1914-а! Сякаш всичко това се бе случило в друго време, с други хора, в друг живот...
Вниманието ми бе привлечено от листовете, които бях разпилял по пода, събрани от камериерката и натрупани на един стол. Вторият том от автобиографията на баща ми. Тъкмо се бях наканил да го прочета, когато преди два дни бях прекъснат от писъка на мадам Дюпре и смъртта на баща ми. Разбира се, оттогава нямах време, нито възможност да се върна отново към текста. Все пак погребението вече бе минало и стоях напълно разбуден и без желание за сън в четири сутринта. Нямаше какво да правя, а ръкописът бе на мое разположение. Освен това умирах от любопитство да разбера какво пише в него. Пресегнах се към стола, взех листовете и ги подредих. Сетне седнах в леглото и се взрях в заглавието. По тялото ми отново полазиха тръпки на нетърпение; копнеех да прочета книгата. Нали именно в тези страници баща ми разказваше какво се е случило след раздялата ми с Мариян? И отново тук бе описал трагичните събития от Първата световна война и как бе надхитрил големите петролни компании, за да се превърне в най-богатия човек в света. Освен това ръкописът пазеше тайната на решението му да се премести в Лисабон и да остане тук до деня на смъртта си. Горях от любопитство да разбера как бе описал всички тези съдбовни събития.
Въздъхнах доволно, облегнах се удобно на възглавниците, като човек, на когото му предстои пътуване, изпълнено с приключения, и най-сетне започнах да чета Милионерът в Лисабон.
ПЪРВА ЧАСТ
УЖАСИ
Де ти е, смърте, жилото?
Де ти е, аде, победата?
св. Павел
ПРЕСИЧАНЕТО НА "УНТЕР ДЕН ЛИНДЕН" В ТОЗИ ЧАС беше невъзможно начинание. Застанал на тротоара, Крикор притеснено огледа множеството, което се тълпеше по големия берлински булевард, обточен от двете страни с дървета. Хората стискаха развети от вятъра знамена на Райха, докато пееха в хор Die Wacht am Rhein[5], истинска ода за оръжията, толкова пламенно и въздействащо, че дори чужденецът настръхна.
Es braust ein Ruf wie Donnerhall,
wie Schwertgeklirr und Wogenpralclass="underline"
Zum Rhein, zum Rhein, zum deutschen Rhein,
wer will des Stromes Huter sein?[6]
Привлечен от еуфорията на национализма, младият арменец се сля с тълпата и тръгна по булеварда, докато манифестацията стигна до полицейския кордон близо до хотел „Бристъл“, сформиран, за да пази руското посолство. Германците изсипаха дъжд от ругатни към царското знаме; нима бе възможно Русия да се притече на помощ на сръбските убийци? И защо виновниците за жестокото престъпление в Сараево все още не бяха наказани? Все пак не се стигна до сериозен инцидент и възбуденото множество продължи шествието си по „Унтер ден Линден“ до императорския дворец.
Прозорците на Berliner Stadtschloss бяха тъмни, знак, че кайзерът отсъстваше, но това не обезсърчи демонстрантите. Гръмкият хор смени Die Wacht am Rhein с Heil dir im Siegerkranz[7] - химна на империята - в безусловна подкрепа на Вилхелм II в този толкова труден момент. След последните стихове тълпата започна да ръкопляска в унисон с хвалебствията на германските императори и владетелите на Австро-Унгарската империя - съюзници във войната, която щеше да избухне всеки момент.
5
"Стражът на Рейн" (нем.) - немска патриотична песен, написана през 1840 г., приемана като неофициален химн в първите години на Германската империя, от 1871 до 1878 г. - Б. пр.
6
3вучи зов като гръмовен тътен / като звън на мечове и трясък на вълни: / Към Рейн, към Рейн, към немски Рейн! / Кой ще бъде пазител на реката? (нем.) - Б. пр.
7
„Слава на теб с победоносен венец“ (нем.) - патриотична песен, неофициален химн на Германската империя между 1878 и 1918 г. - Б. пр.