— Лиз-бон, Лиз-бон, Лиз-бон…
30.
Трентън Хек ту изпадаше в безсъзнание, ту идваше на себе си. Лиз се опита да напипа пулса му, но не успя, макар че когато допря ухо до гърдите му, сърнето му биеше равномерно.
— Чуваш ли ме? — изкрещя тя.
Той промърмори нещо неразбираемо. Почти не реагира, когато Лиз притисна салфетките върху черната дупка в корема му, въпреки че трябваше да изпитва раздираща болка.
Порша седеше в ъгъла на хола обгърнала коленете си с ръце и с наведена глава. Лиз се изправи и мина покрай нея, за да отиде в тъмната кухня. Погледна към двора и не видя нито следа от Хрубек, който междувременно бе престанал да я вика. Въпреки това зловещият му глас, повтарящ името й, продължаваше да звучи в главата й. Тя се почувства омърсена. „О, моля те — помисли си отчаяно. — Остави ме на мира. Моля те.“
Остана при прозореца няколко безкрайни минути. Сетне се обърна към сестра си:
— Порша.
Младата жена вдигна поглед и започна да клати глава:
— Не.
— Облечи това.
Лиз й подаде якето си.
— О, Лиз, не.
— Ще отидеш за помощ.
— Не мога.
— Можеш.
— Не мога да изляза там.
— Знаеш къде е шерифството. Намира се…
— Колата е заседнала.
— Ще вземеш тази на полицая.
Порша застина.
— Не. Той е вътре.
— Ще отидеш.
— Няма да отида. Не. Не ме моли.
— Като излезеш от имението, завиваш наляво. След два километра и половина по Седар Суомп Роуд излизаш на Норт Стрийт. Отново завиваш наляво и продължаваш около десет километра. Шерифството е от дясната страна на пътя. Седар Суомп Роуд сигурно ще е наводнен, поне частично. Затова ще се наложи да караш бавно, докато стигнеш града.
— Не!
Лицето на Порша се обля в сълзи.
С побелели от студа и влагата и покрити с червени петна от кръвта на Хек пръсти Лиз стисна рамото на сестра си.
— Ще те заведа до колата и ти ще отидеш в шерифството.
Порша погледна алените петна по пуловера си. Гласът й прозвуча хрипливо:
— Ти ме изцапа…
— Порша.
— … с кръвта му! Не!
Лиз измъкна пистолета от джоба си и го насочи към удивеното лице на Порша:
— Стига приказки. Качваш се в колата и заминаваш! Хайде!
Тя хвана сестра си за яката и я извлече на дъжда.
Прегърнати през раменете, двете се насочиха с препъване към колата. Земята беше толкова кална, че докато стигнат, им бяха нужни пет минути. Калната вода около гаража вече наближаваше алеята, беше дълбока около метър. Скоро щеше да залее и колата на полицая.
Веднъж двете загубиха равновесие и паднаха в калта. Кракът на Лиз заседна в лепкавата тиня и на Порша й се наложи да я дърпа с две ръце, за да я измъкне. Те продължиха стъпка по стъпка през мътната вода към колата.
Още двайсет крачки.
— Не мога да гледам — прошепна Порша.
Лиз я остави в началото на алеята и се приближи сама до полицейската кола. Дъждът бе все така силен, но някъде от небето като че идваше светлина, макар че до разсъмване оставаше много време. Може би, замисли се Лиз, просто очите й бяха свикнали с мрака. Всичките й сетива се бяха изострили като на животно. Тя бе свикнала с понижаващата се температура, с миризмите на дъжд, дим и тор, с хлъзгавата кал и гнилите листа. Беше готова да нападне всеки, който я приближи.
Посегна към дръжката на вратата и погледна сестра си. „Какво е това?“ — запита се, докато се взираше над рамото й. На десетина метра от тях сякаш се издигаше тъмен облак, постепенно ставаше по-черен от всичко наоколо. Започна да се приближава несигурно към тях.
И накрая тя го различи ясно. Майкъл Хрубек вървеше към тях с едната ръка, протегната напред, другата висеше като счупена. В ранената ръка държеше револвер, който изглеждаше като играчка в огромната му длан.
Гледаше право към Порша.
— Лиз-бон… Лиз-бон…
Младата жена се завъртя и изпищя, падна по гръб в калта.
Лиз застина. „О, Господи! Той я мисли за мен!“
Хрубек посегна към Порша:
— Ева…
Лиз вдигна пистолета с две ръце и натисна спусъка, веднъж, два пъти, може би и повече. Стискаше го толкова силно, че едва не си счупи пръста. Куршумите изчезнаха в мрака, като пропуснаха Хрубек на сантиметри.
Той изрева, покри ушите си с ръце и избяга в храстите. Лиз изтича при сестра си и я завлече до колата.
Порша бе вцепенена от страх, главата й висеше безпомощно. Лиз насочи пистолета срещу нея. Порша го взе и се втренчи в черното дуло, докато Лиз дърпаше едрия полицай за раменете. С огромно усилие тя го измъкна от колата и го хвърли безцеремонно в калта, сетне се пъхна вътре и запали двигателя. Взе пистолета си от Порша, която започна да отстъпва. Лиз стисна здраво сестра си за ръката и я блъсна на предната седалка. Порша седна в кървавата локва и потрепери, сякаш червената течност бе опарила бедрата й. Започна да хлипа, да се дави. Лиз затръшна вратата.