— Госпожа Ачисън? — извика той.
Тя му махна и той тръгна към нея, но се спря, за да огледа с лека изненада, сетне със загриженост Трентън Хек, проснат в една носилка. Следотърсачът бе дошъл в съзнание. Двамата си размениха по няколко думи, преди санитарите да закарат хилавия си пациент в линейката.
Дон Хавършам се приближи до Лиз и попита дали е в състояние да отговори на няколко въпроса.
— Предполагам.
Докато разговаряха, от едната линейка излезе някакъв лекар, превърза порязаната ръка на Лиз и отново се оттегли с думите:
— Само драскотина. Промийте я.
— Не трябва ли да се зашие?
— Не. Цицината на главата ви ще спадне за ден-два. Не се тревожете.
Лиз и без това не знаеше, че има цицина; увери го, че няма да се тревожи.
Обърна се отново към Хавършам и разговаря с него почти половин час.
— О, чуйте — помоли тя, след като разказа за случилото се, — можете ли да се свържете с доктор Колер в Марсденската болница?
— Колер ли? — присви очи Хавършам. — Той е изчезнал. Опитваме се да го намерим.
— Хей, да не би да става дума за Ричард Колер? — попита риджтънският шериф, който ги беше подслушал.
— Същият.
— Е, намерихме такъв човек преди час. Пиян. При салона на „Форд“.
— Пиян?
— Спеше върху капака на един линкълн континентал. На всичкото отгоре беше завит с дъждобран и имаше череп от някаква малка гадинка, язовец или скункс, върху гърдите. Не, не се майтапя. Ако това не е странно, не знам кое ще е.
— Пиян? — повтори Лиз.
— Ще се оправи. Доста е отпаднал, затова го задържахме в участъка. Има късмет, че беше върху колата, а не я караше. Щеше да се сбогува с книжката си.
Това не изглеждаше в стила на Колер, но тази вечер Лиз не се изненадваше от нищо.
Тя въведе Хавършам и още един полицай в къщата и извика Майкъл навън.
Тримата заедно го придружиха до линейката.
— Изглежда, че има счупена ръка и глезен — отбеляза изненадано един лекар. — Бих добавил и едно-две пукнати ребра. Само че май не чувства нищо.
Полицаите гледаха пациента със страхопочитание, сякаш беше някакъв митичен потомък на Джак Изкормвача и Лизи Бордън7. След като Лиз му обеща тържествено, че няма да го отровят, Майкъл склони да му бъде направена инжекция и да превържат раните му, но преди това накара един санитар да си капне антисептик върху ръката, за да докаже, че не е киселина. След това седна в линейката със събрани ръце и сведени очи и се остави да го откарат, без да се сбогува с никого. Когато затваряха вратите, на Лиз й се стори, че си тананика.
След това Оуен, пребит, но в съзнание, също бе откаран.
Също и безжизненото тяло на злощастния млад полицай, чиято кръв бе изтекла до последната капка в патрулната му кола и върху една леха с цинии.
Линейките отпътуваха, след тях и полицейските коли и Лиз и Порша влязоха в кухнята. Лиз погледна сестра си за миг. Може би, замисли се тя, от шок, а може би от зловредно любопитство Порша внезапно започна да й задава въпроси. Въпреки че я гледаше право в очите, Лиз не чу нито един от тях.
И не помоли Порша да ги повтори. Вместо това се усмихна тайнствено, стисна ръката на сестра си и излезе; запъти се сама в синята зора към езерото. Кучето я настигна и заприпка до нея. Когато спряха в края на терасата, близо до торбите, натрупани от двете сестри, то легна в калта. Лиз седна върху дигата и се загледа в металносините води на езерото.
Студеният фронт вече се беше установил над Риджтън и по дърветата започваше да се образува ледена коричка. Милиони отронени листа покриваха земята като люспите на огромно животно. По-късно, ако денят беше слънчев, щяха да заблестят в прекрасни цветове. Лиз загледа счупените клони, разбитите стъкла и откъртените летви от стените на къщата. Природната стихия бе оставила следите си. Ала освен наводнената кола щетите от нея бяха малки. Такива бяха тукашните бури: не причиняваха много вреди, само прекъсваха уличното осветление, обрулваха листата на дърветата, наводняваха дворове и караха добрите граждани да почувстват временно неудобство. Оранжерията например бе видяла няколко свирепи бури и никога досега не беше претърпявала поражения — и дори сега за това се бе наложило един огромен побъркан мъж да се стовари върху покрива й.
Лиз остана така десетина минути. Трепереше, дъхът й излизаше като облачета пара. Сетне тя се изправи. Кучето — също и я погледна в очакване; така, помисли си тя, я подканяше да му даде нещо за ядене. Лиз го почеса по главата и тръгна към къщата през мократа трева. То я последва.
Послеслов
Листенцата на кичестия сорт са подредени по сложен начин.
7
Американка, обвинена през 1890 г. в убийството на баща си и мащехата си с брадва, но след това оправдана. — Б.пр.