— Този бодил наистина е вътре. Само връхчето, виждам го.
— Боли ужасно. Можеш ли да го извадиш?
— Имам пинцети.
Оуен извади швейцарско ножче. Тя бръкна в джоба си и извади запалка „Бик“:
— Ето.
Оуен я изгледа неразбиращо и Порша се засмя:
— Стерилизирай пинцетите. Когато живее в Ню Йорк, човек се научава да внимава какво пъха в тялото си.
Той взе запалката и обгори пинцетите.
— Швейцарско ножче — отбеляза тя, докато го наблюдаваше. — Има ли си тирбушон? Ножичка? Лупа?
— Знаеш ли, Порша, понякога човек не знае дали му се подиграваш, или не.
— Може би големият град ме е развалил. Понякога си навличам неприятности с това държане. Не го приемай лично.
Тя замълча, наведе се към една роза и вдиша дълбоко.
— Не знаех, че пушиш — отбеляза той, когато й връщаше запалката.
— Не пуша. Поне не цигари. И после, след десерта, с който пиехме…
— Нямам представа.
— Порто.
Оуен каза, че е трябвало да се досети.
— Обичаш ли порто, Оуен?
— Не.
— О, Боже, как боли!
— Извинявай.
Той сложи голямата си ръка върху бедрото на Порша и стисна здраво, докато се опитваше да извади тръна.
— Вдигни си полата да не се изцапа с кръв.
Тя вдигна полата си малко по-нагоре и Оуен забеляза дантеленото й бельо. Натисна по-силно. Тя затвори очи и стисна зъби:
— Не, и аз не понасям порто, но съм спец на тази тема. Наблюдавах внимателно по време на обедните лекции на татко. Хиляда деветстотин и седемнайсета е от най-добрите реколти, не отстъпва на еталонната… Която е? — Порша вдигна въпросително вежди. Тъй като Оуен не отговори, тя издиша силно от болка и продължи: — Ами, 1963-та, разбира се. Мислех, че всички вие, каймакът на фермерското общество, го знаете.
— Не си падам по фермерството повече, отколкото по портото.
— Добре де, по градинарство тогава.
Кракът й потрепери и той го стисна по-здраво. Порша продължи:
— Едно наистина хубаво порто от 1917 година има силен аромат на тютюн. Неделни вечери! След портото… и татковата беседа за порто или за НАСА, или за литература, или за Бог знае какво, и след бухтите и конфитюра, ние, децата, нямахме какво да правим. — Тя пое дълбоко дъх и попита: — Оуен, моето идване тук всъщност не беше необходимо, нали? Можех да подпиша всичко в Ню Йорк, да го заверя нотариално и да ви го изпратя.
Той се поколеба, сетне отвърна:
— Не, нямаше нужда да идваш.
— Какво всъщност иска тя тогава?
— Ти си й сестра.
— Означава ли това, че трябва да знам защо ме е извикала? Или че има нужда от компанията ми?
— Отдавна не сте се виждали. Порша силно се изсмя:
— Още ли не си извадил тази гадост?
— Малко остава.
Оуен погледна към вратата; ако жена му влезеше в този момент, щеше да ги завари в доста интересна поза. Отново бръкна в раната с пинсетата и почувства как Порша потрепва. Тя прехапа устни и запази мълчание. Накрая той измъкна бодила и се изправи.
Без да смъква полупрозрачната си пола, Порша се обърна. Оуен отново мерна част от бельото й. Вдигна пинсетата.
— Мислех си, че е по-голям — призна тя. — Благодаря. Много способен мъж си.
— Раната не е голяма, но въпреки това трябва да й сложиш нещо. Бактин. Кислородна вода.
— Имате ли нещо такова?
— В банята на горния етаж. Непосредствено до твоята стая.
Тя притисна хартиена кърпичка върху раната си, после вдигна салфетката и я огледа.
— Проклети рози — промърмори; пусна полата си и тръгна към стълбите.
5.
Той я прегърна и допря устни до нейните. Целувката им не беше нежна. Тя хвана ръката му и го притисна към себе си. Отърка гърдите си в неговите.
„Сигурно съм полудял — помисли си Оуен. — Напълно съм полудял.“ Затвори очи и отново я целуна.
Езикът му проникна между устните й и се преплете с нейния. Тя хвана долната му устна между зъбите си и леко я засмука. Сетне се поколеба и извърна глава.
— Не — нареди той. — Целуни ме.
— Ами ако ни види?
Оуен я накара да замълчи, виждаше, че съпротивата й е престорена. Сякаш рискът да ги хванат засилваше страстта й.
Той хвана блузата й. Едно копче се скъса, падна в краката им и тя потрепери. Дрехата се разтвори и той погали голите й гърди.
— Да не искаш… — започна тя, но той я целуна отново и разтвори длан така, че палецът и кутрето му леко докоснаха зърната й.
С другата си ръка я придърпа по-близо до себе си.