Стрелба, зареждане. Стрелба, зареждане. Без съмнение много малка част от песента — а и от всяка друга версия на същото събитие — почиваше на реални факти. Самото събитие несъмнено е било далеч по-скучновато, без помен от поетическия драматизъм на песента, наситен с мистика и пророчески обертонове. И все пак ми беше приятно да я пея.
Стигнах до края на песента и свалих оръжието. Без да съм го поискала, корабът ми показа какво има зад мен — три воини Етрепа се бяха намърдали на прага на стрелбището и ме зяпаха сащисани. Сейварден, на път към каютата си, стоеше зад тях. Не можеше да разчете настроението ми, както го правеше корабът, но ме познаваше достатъчно добре, за да се разтревожи.
— Деветдесет и седем процента — каза корабът в ухото ми. Ненужно.
Поех си дъх. Прибрах оръжието в нишата му. Обърнах се. Израженията на трите Етрепи моментално превключиха от удивление към празното безучастие на второстепенни. Воините побързаха да излязат в коридора. Минах на бърз ход покрай тях на път към банята. Чух една от Етрепите да казва: „Еба си! Това ли е да си от специални операции?“ Усетих паниката на останалите — последната им капитана бе имала стриктни правила за псуването. Чух и Сейварден да казва с широка усмивка: „Флотската капитана е адски лошо момиче“. Неформалният тон, комбиниран с архаичния елегантен акцент на Сейварден, ги разсмя, почувстваха се облекчени, макар и все още напрегнати.
„Милостта на Калр“ не ме попита защо съм ядосана. Не попита какво не е наред. Това само п о себе си говореше, че подозренията ми са основателни. За пръв път през двете ми хиляди години живот ми се прииска да обичам да псувам.
3
Наредих Тизаруат да бъде събудена три часа преди обичайното време и да се яви незабавно при мен. Тя се стресна в леглото си, сърцето ѝ препусна бясно през остатъците от сънотворното, което ѝ беше дала медиката. Минаха няколко секунди, докато проумее какво ѝ казва корабът. Още двайсет секунди седя неподвижно в леглото си, като дишаше бавно и внимателно. Гадеше ѝ се леко.
Когато се появи в каютата ми, не се чувстваше много по-добре. Яката ѝ беше закопчана накриво — никоя от воините Бо не беше будна да се погрижи за нея и тя се бе облякла сама, нервно, бързаше, изпускаше разни неща и се мъчеше с катарами, които не би трябвало да я затруднят. Посрещнах я права и не освободих Калр Пет, която се мотаеше уж заета из каютата ми несъмнено с надеждата да види или чуе нещо интересно.
— Лейтенанта Тизаруат — казах строго и гневно. — Работата на декадата ви през последните два дни е незадоволителна.
Негодувание, гняв, тревога. Успяла бе да застане в стойка мирно, но видях как гърбът и раменете ѝ се вдървиха още малко, а главата ѝ се повдигна с няколко милиметра. Но поне прояви здравия разум да не отговори.
Аз продължих:
— Вероятно знаете, че има части от кораба, които той не може да види сам. Преди е разчитал на второстепенните за това. Корабът вече няма второстепенни. Почистването и поддръжката на тези части сега са ваша отговорност. А воините от декада Бо системно ги пренебрегват. Например пантите на въздушните шлюзове на совалките не са почиствани от доста време. — Това го знаех от личен опит, покрай една случка от миналата седмица, когато моят живот, а и животът на всички на Палата Омоу, зависеха — покрай други неща — и от това колко бързо ще успея да откача част от въздушния шлюз на една от совалките на „Милостта на Калр“. — Има също така едно място под решетката в банята, което не се вижда, освен ако не си пъхнеш главата там. — Това си беше гадна задача дори при отлична поддръжка. И значително по-гадна, когато въпросното място не е било редовно почиствано. — „Милостта на Калр“ ще ви даде списък. Очаквам всичко да е свършено, когато мина на инспекция утре по това време.
— У-утре, капитана?-Гласът на лейтенанта Тизаруат изведнъж беше прегракнал.
— Утре по това време, лейтенанта. И очаквам както лично вие, така и воините от декадата ви, да спазвате с максимална точност времето, предписано за упражнения в салона и на стрелбището. Свободна сте.
Тя се поклони и си тръгна, гневна и нещастна. По същия начин щяха да се почувстват и воините от декадата ѝ, когато откриеха точно колко работа съм им възложила.
Вярно беше, че имах почти неограничена власт над целия екипаж, особено тук, в изолацията на порталното пространство. Но беше също толкова вярно, че би било голяма глупост да обтегна отношенията си със своите офицери. Също толкова глупаво би било да подклаждам недоволство у воините без основателна причина. Воините от декада Бо със сигурност щяха да възнегодуват срещу видимата неприязън, с която се отнасях към лейтенанта Тизаруат, ако не заради друго, то защото отношението ми към нея причиняваше неудобства и на самите тях. Но също и защото лейтенанта Тизаруат беше тяхната лейтенанта.